Выбрать главу

Остин отвори единия от пластмасовите куфари и извади машина с дистанционно управление на „Сийботикс”. Имаше големината и формата на прахосмукачка с контейнер. НАМПД разполагаше с дистанционно управляеми машини, големи колкото кола, и Остин можеше да избира от цял куп усъвършенствани сензорни устройства с дистанционно управление, но искаше да действа бързо. Беше решил да не прибягва до магнитометъра, който изискваше време, или до машина със странично звуково сканиране. Вместо това беше взел машина, която се движи на плитко и беше лесна за пренасяне и транспортиране.

На единия край на яркочервената кутия имаше цветна камера с висока резолюция и халогенно осветление, а на другия – два мощни двигателя. Машината имаше и страничен двигател, който можеше да я премества настрана, и вертикален – за движение нагоре и надолу. Металният кожух от двете страни изпълняваше двойна функция – като ротор и като защита на корпуса.

Дзавала вдигна капака на другия куфар, в който бяха осеминчовият телевизионен монитор и контролният панел на машината. Джо беше опитен пилот и щеше да му е лесно да използва джойстика за управление. Двамата с Остин свързаха машината и контролният панел с деветдесетметров кабел. Остин повдигна машината и я пусна във водата. Дзавала направи няколко пробни маневри, за да овладее управлението. После насочи машината към дъното и включи двигателите.

Машината бързо се спусна на дванайсет метра. Дзавала я задържа хоризонтално и погледна телевизионния монитор. Два еднакви конуса от светлина осветиха калното дъно. Нямаше и следа от потънал съд. Дзавала описа с машината няколко паралелни линии, сякаш косеше ливада.

Никакъв потънал кораб.

– Надявам се, че не е било някаква засечка на „НАМПД САТ” – обърна се той към Остин, който надничаше през рамото му.

– Изключено! – отсече Остин. – Изместете търсенето надясно. Искам прецизни и стегнати движения.

Дзавала активира страничните двигатели и премести машината надясно. Започна ново търсене с дълги осем метра паралелни линии. По средата на новото търсене прожекторите на машината засякоха тъмна извита линия на дъното.

Дзавала спря машината и я задържа намясто.

– Това или е морска змия, или е шпангоут на кораб.

Образът на монитора накара Остин да се ухили.

– Според мен си имаме потънал кораб – оповести той. – Напомни ми да принеса един хобит в жертва на Окото на Саурон.

Дзавала увеличи мощността и машината мина покрай предмета. Появиха се още напречни греди. Очертанията на скелета на кораба станаха видими. Гредите ставаха все по-малки, колкото повече машината се приближаваше към носа.

– Дървото е много добре запазено, ако изключим горните краища, където май е овъглено – отбеляза Дзавала.

– Това обяснява потъването. Изгорял е до ватерлинията.

– Как мислиш, колко е дълъг?

Остин погледна към екрана.

– Петдесет метра. Може би повече. Какво е това там вдясно?

Дзавала обърна машината. Прожекторите засякоха нещо, което приличаше на удължена животинска муцуна от дърво. Горната част на главата беше обгорена до неузнаваемост.

– Прилича ми на конче от въртележка – подметна Дзавала.

Пулсът на Остин се ускори. Той бръкна в чантата и извади водонепромокаема папка от прозрачна пластмаса. Вътре беше компютърно генерираният модел на кораб, който му бяха дали Пол и Гамей Траут. Той вдигна изображението до екрана. Конската муцуна на монитора и конската муцуна на изображението бяха почти еднакви.

– Познай какво, amigo2! Ние може да сме първите хора от над две хиляди години, които виждат финикийски кораб от Тарсис.

Лицето на Дзавала грейна.

– Заменям цяла каса текила за един поглед към този красавец, когато още е плавал.

Джо бавно придвижи машината покрай левия борд на потъналия кораб.

Остин видя кръгла тъмна сянка, лежаща в самия център на корпуса.

– Какво е това? – попита той.

Дзавала внимателно премести машината няколко сантиметра напред.

Прожекторите осветиха метална решетка, покрита тук-там от морска растителност. Дзавала обърна машината и със силата на двигателите разчисти пясъка около предмета.

– Шлем за гмуркане – каза Остин.

– Знам, че финикийците са били умни, но не знаех, че са си падали по дълбоководното гмуркане.