Емерсън се разсмя.
– Напомнете ми да не кръстосвам интелектуални шпаги с вас, млада лейди. Абсолютно права сте. Но това показва, че е освобождавал роби, макар и, за жалост, спорадично.
– Което ни връща към въпроса ми – включи се отново Пол. – Защо Зеб е бил освободен и е получил добра работа в къщата толкова скоро след като се е присъединил към работната ръка в Монтичело?
Емерсън се облегна назад на стола и събра върховете на пръстите си.
– Нямам представа. Вие имате ли?
Пол се обърна към Анджела. Искаше да се извини за лекцията за науката, която бе изнесъл на младата жена.
– Госпожица Уърт може да обясни.
Анджела започна с готовност:
– Според нас Луис се е отправил на тайна мисия, за да предаде важна информация на Джеферсън. Затова са го убили, но Зеб Моузес е заминал за Монтичело, за да изпълни мисията докрай. Джеферсън го е възнаградил, като му е дал работа и свобода.
– Интересна теория – поклати глава Емерсън по начин, който показваше, че е скептичен, без да е груб. – Каква информация може да е поверил Луис на младия Зеб?
Гамей не искаше да издадат намеренията си и се намеси, преди Анджела да успее да отговори:
– Според нас е било карта.
– Карта на какво?
– Нямаме представа.
– За мен това е нещо ново – каза Емерсън. – Но слушайте, наистина ме заинтригувахте. Никога не съм си представял, че Зеб може да е бил забъркан в някакви шпионски авантюри. – Погледна към часовника си и стана от стола. – Извинявам се, че съкращавам тази запленяваща дискусия, но имам среща с един от потенциалните ни дарители.
– Напълно разбираме – отговори Пол. – Оценяваме, че ни отделихте от времето си.
– Няма нищо – каза Емерсън, докато водеше гостите си към вратата.
Емерсън може и да беше приключил, но Анджела – не.
– О, почти забравих, господин Емерсън – каза тя. – Случайно да сте чували за Джеферсъновото общество на артишока?
Емерсън спря с ръка на дръжката на вратата.
– Не – отговори той. – Никога! С градинарство ли е свързано?
– Може би – вдигна рамене Анджела.
– Ще трябва да проуча този въпрос.
Емерсън наблюдаваше от входа как посетителите му се качват в хъмвито и се отдалечават. На лицето му бе изписана огромна тревога.
Той се върна с бърза крачка в кабинета си и набра един телефонен номер.
Отговори му мъжки глас, сух и прекъсващ:
– Добро утро, Чарлс. Как си?
– Бил съм и по-добре. Хората, които вчера се обадиха и попитаха за Зеб Моузес, току-що си тръгнаха от библиотеката. Двама души от НАМПД и една млада жена от Философското общество.
– Приемам, че си използвал усъвършенстваното си умение да водиш разговор, за да ги отклониш от вярната следа.
– Мислех, че се справям, докато младата жена не ме попита за Обществото на артишока.
В продължение на няколко секунди на другия край на линията се възцари тишина. А после студеният сух глас отсече:
– В такъв случай ще свикаме събрание.
– Ще се заема – обеща Емерсън.
Затвори и няколко мига остана загледан пред себе си. После се сепна и набра първия номер от един списък, който пазеше единствено в паметта си.
Докато очакваше първият човек да му отговори, в главата му изплува един образ: огромно кълбо прежда, което се разплита.
– Какви са първите ви впечатления? – попита Пол, когато оставиха Монтичело зад гърба си.
– Любезен, но не съвсем откровен – отговори Гамей.
– Крие нещо – съгласи се Анджела.
– Наблюдавах реакцията му, когато спомена за Обществото на артишока – каза Пол. – Приличаше на елен, попаднал в светлината на фарове.
– И аз го забелязах – потвърди Гамей. – Въпросът на Анджела определено привлече вниманието му. Може би трябва да се разровим по-сериозно в това малко общество. Някой познава ли експерт по артишока?
– Познавам един човек, който прави проучвания за книга за артишока – отговори Анджела. – Ще му се обадя.
Стокър си беше у дома и се зарадва да чуе гласа на Анджела.
– Добре ли сте? Чух за убийството в библиотеката и се опитах да се свържа с вас в дома ви.
– Добре съм. По-късно ще ви разкажа. Трябва да ви помоля за една услуга. Докато правехте проучването, случайно да сте се натъкнали на някаква информация за нещо, наречено Общество на артишока?
– Тайният клуб на Джеферсън?
– Точно той. Какво знаете за него?
– Споменават го в една статия на Вирджинския университет за тайните общества. Не съм се интересувал по-подробно, защото не ми се стори интересно.
– Знаете ли кой е написал статията?
– Един професор от Вирджинския университет. Ще ви дам името и телефона му.