Страниците с назъбен край бяха удивително неповредени. На много места кафеникавата повърхност бе зацапана с тъмни петна. Написаното се виждаше тук-там, но голяма част от него се беше сляла с петната.
Саксън приличаше на дете, получило за рождения си ден чифт чорапи.
– Мамка му! Плесенясал е!
Неудържимото му въодушевление се беше сблъскало с реалността. Той отправи безизразен поглед към папируса, приближи се до един прозорец и се загледа в залива. Остин обаче нямаше да му позволи да рухне. Той отиде до кухненския бокс и наля три чаши вода. Върна се, даде една на Дзавала и една на Саксън и вдигна третата.
– Не сме пили в чест на мъжа, отдал живота си, за да извади този папирус от мокрия гроб.
Саксън схвана намека. Неговото разочарование не представляваше нищо в сравнение с живота на гмуркача, който бе намерил потъналия кораб и бе извадил амфората.
– За Хъч и неговата прекрасна вдовица – каза той и тримата се чукнаха.
После отново се скупчиха около папируса.
Остин посъветва Саксън да се съсредоточи.
– Засега забрави за написаното и ни кажи за характеристиките на самия папирус.
Саксън взе една лупа и погледна през нея.
– Произвеждали са папируса от растения, които се срещат в района на Нил – обясни той. – Тези листове са от най-високо качество – може би от ленти, извадени от сърцевината на растенията, почистени и оформени на ивици, разстлани под прав ъгъл едни върху други. Мастилото също е било от изключително качество. Използвали са пигменти и клей и са писали с четчици от тръстика, което придава на написаното завършен вид.
– Сега ни кажи за писмото – подкани го Остин. – Със сигурност ли е финикийско?
Саксън спокойно огледа папируса.
– Несъмнено. Финикийската азбука от двайсет и две букви е най-големият дар, който тази култура е поднесла на света. Самата дума „азбука” е комбинация от първите две букви. Арабският, иврит, латинският, гръцкият и накрая английският – всички те водят потеклото си от финикийския. Финикийците са писали отдясно наляво, без разстояния между думите, защото са използвали съгласни. Вертикалните чертички играят ролята на пунктуация – разделят изреченията и думите.
– Забрави това, което не можем да прочетем – подкани го Остин. – Започни с това, което можеш. Дори в Розетския камък е имало липсващ текст.
– Трябвало е да станеш мотивационен терапевт – измърмори Саксън.
Взе една тетрадка и химикалка и се наведе над единия край на папируса. Облиза устните си, надраска нещо в тетрадката си и продължи към следващия текстови фрагмент. Понякога разглеждаше една-единствена дума, друг път се взираше в няколко реда текст. Мърмореше си тихичко, докато се движеше надолу по папируса.
Най-накрая вдигна глава. В очите му светеше триумфален блясък.
– Готов съм да те целуна, старче!
– Никога не целувам никого, който има мустак, бил той мъж или жена! – отговори Остин. – Сега, ако обичаш, ни кажи какво пише.
Саксън почука с нокът по тетрадката.
– Първият фрагмент е написан от Менелик, който описва себе си като любимия син на цар Соломон. Говори за мисията си.
– Менелик е синът и на Савската царица, нали? – попита Остин.
– Не се учудвай, че не споменава за нея. Соломон е имал много съпруги и наложници – той посочи към няколко реда от текста. – Тук пише, че е благодарен за доверието. Това се повтаря няколко пъти и ми се струва извънредно интересно.
– В какъв смисъл? – попита Остин.
– Според легендите, когато Менелик бил млад, той и неговият полубрат, синът на прислужницата на Савската царица, откраднали Ковчега на завета от Соломоновия храм и го отнесли в Етиопия, за да положат началото на царска династия от Соломоновия род. Има хора, които смятат, че са го направили със съгласието на Соломон и че е било изработено копие, което да заеме мястото на истинския кивот. Една от историите гласи, че Менелик отнесъл свещената реликва в Етиопия. Друга казва, че изкупил греха си, защото измъчван от вина, върнал кивота и Соломон му простил.
– Соломон също е практикувал мотивационна терапия – заключи Остин. – Има ли по-подходящ човек, на когото да се довери, от някой, който се опитва да компенсира някакво минало прегрешение?
– Соломон наистина е бил мъдър. На папируса има фрагменти от текст, които подсказват, че Менелик е носел товар с неизмерима важност.
– Нищо по-конкретно ли няма? – попита Остин.