– За жалост не. Останалата част от папируса е общо взето корабни данни за пътуването. Менелик е авторът, което означава, че навярно той е бил капитанът. На няколко места се повтаря думата „скити”. Финикийците често използвали наемници, за да защитават корабите им. Споменава се за „Големия океан”, има наблюдения за времето, но главната част от тези морски данни не може да се разчете заради плесента.
– Сега е твой ред да ме ободриш – въздъхна Остин и поклати глава.
– Мисля, че ще успея – каза Саксън и посочи към няколко неповредени части. – Свитъкът е бил увит много стегнато на тези места. Плесента не е успяла да се промъкне вътре. Тези редове описват първо слизане на суша. Капитанът разказва как са влезли в дълъг залив, почти като малко море, където вече не можел да усети мириса на океана.
Остин се заслуша внимателно.
– Чесапийк?
– Идеята не е лоша. Корабът хвърлил котва край един остров в устието на широка река. Менелик пише, че водата е повече кафява, отколкото синя.
– Когато днес излязохме в морето, забелязах, че водата е доста кална – включи се Дзавала. – И минахме покрай един остров близо до опитното поле Абърдийн.
Остин все още носеше картата на залива Чесапийк в пластмасов калъф. Извади я и я разпростря на пода. Взе назаем от Саксън един пастел и надраска хикс близо до Хавър де Грейс на устието на Съскуехана.
– Нашите финикийци са останали да чакат тук. Какво са направили с товара?
– Може би са го скрили в някоя златна мина – предположи Саксън.
– В книгата си изказваш хипотезата, че Офир се е намирала в Северна Америка. Нима ми казваш, че този товар е бил скрит в мината на цар Соломон?
– Когато за пръв път започнах да търся мината на Соломон, се съсредоточих върху областта край Чесапийк и Съскуехана – обясни Саксън. – Стотина години преди голямата златна треска в Калифорния през 1849 година съвсем близо до Вашингтон се е развивала голяма златодобивна дейност.
– Това го знаем – каза Остин.
– Телма Хъчинс спомена, че съпругът ѝ е знаел за златните мини – обади се Дзавала.
Саксън кимна.
– В началото на двайсети век покрай течението на Потомак е имало поне пет-шест мини – от Джорджтаун покрай парка „Грейт Фолс”. В Мериленд, от двете страни на Чесапийк, са били разработвани поне петдесет. Откривали златото в скалите на платото Пиемонт, което стига от Ню Йорк до Южна Каролина.
– Тази територия е доста обширна – отбеляза Остин.
– Съгласен съм. Започнах да търся доказателства за контакти между местните жители и финикийците. Открих ги не в Мериленд, а по на север, в Пенсилвания. Близо до столицата на щата, Харисбърг, откриха група камъни с издълбано финикийско писмо.
– Какви камъни? – попита Остин.
– Един човек на име У.У. Стронг събра около четиристотин камъка, открити близо до Микениксбърг в долината на Съскуехана. Доктор Стронг сметна, че знаците по тях са финикийски символи. Бари Фел смята, че писмото е баскско. Други смятат, че вдлъбнатините са естествени.
– Задръж така – каза Остин, отиде до джипа и се върна с плочката, която бе извадил от останките на кораба.
Челюстта на Саксън увисна чак до адамовата ябълка.
– Къде, за бога, го намери?
– Когато се гмурнах до кораба.
– Удивително! – промълви Саксън и взе плочката от Остин така, сякаш беше стъклена. Пръстът му проследи издълбаната линия. – Това е бет, финикийският символ за къща, който по-късно ще се превърне в гръцкото Б. Това свързва потъването на кораба с Микениксбърг.
Остин начерта на мястото на злополуката в залива втори хикс и трети – в устието на реката. Свърза ги с черта и я продължи нагоре по реката.
– В Микениксбърг следата изстива – каза той.
– Не е точно така. От години проучвам този район. Обиколих голяма част от него пеша и с кола. Няма да намерите друго място с по-обещаващо местоположение. – Той начерта с бързо движение кръг около един участък на север от Харисбърг. – Открай време се интересувам от Пустошта на свети Антоний заради слуховете за отдавна изчезнала златна мина. Има дори път с това име, който минава през Пустошта. Носят се много легенди за изоставени градове и миньорски села. Районът е изключително каменист – един от малкото, които не са били развити.
– Легендите са едно – върна го към действителността Остин, – а фактите са друго.
Саксън отново насочи вниманието си към папируса.
– В една незацапана част тук се споменава за мина – само това. Думите от двете страни са се размазали от плесента с изключение на една фраза, която описва речен завой, подобен на подкова.
Дългият пръст на Саксън проследи реката до един голям „U“-образен завой на Съскуехана.