Остин се върна в къщата. Ядосваше се сам на себе си, задето не настоя Карина да остане настрана от всичко, макар че навярно това едва ли щеше да я предпази. Когато ставаше въпрос за сигурността ѝ, Карина не изпитваше и капка страх.
Точно двайсет и пет минути след обаждането на Остин две коли спряха на алеята. Флаг излезе от юкона. Строен млад мъж в работнически комбинезон излезе от камион със закрита каросерия и изрисувано на вратите име на компания за борба с вредителите.
Представи се като Човека-буболечка, сложи една алуминиева кутия на пода в кабинета и я отвори. Отвътре извади приспособление, което приличаше на зашеметител „Бък Роджърс” и насочи широкото му дуло към стените. Бавно се завъртя.
С бързи енергични движения Човекът-буболечка прегледа всички стаи на приземния етаж, а после се качи по витото стълбище към куличката със спалнята. След няколко минути се върна и се зае да опакова електронните си приспособления.
– Тук няма буболечки – каза той. – Цялата къща е чиста.
– Ами отвън? – попита Остин и посочи с палец към верандата.
Човекът-буболечка почука с показалец по дясното си слепоочие.
– Ох! Ама разбира се!
Той излезе на верандата и след секунди се върна.
– Долавям нещо от реката – съобщи той.
– Мисля, че знам откъде – каза Остин. Взе фенерче и поведе Флаг и Човека-буболечка към дънера на високия дъб. – Преди няколко дни един човек дебнеше тук през нощта – продължи той. – Намерих отпечатък от стъпка под това дърво.
Човекът-буболечка насочи зашеметителя си към мрежата от клони. На малкия екран се появиха цифри и пистолетът издаде серия от електронни пиукания.
Човекът-буболечка взе фенерчето и помоли Флаг и Остин да му помогнат. Те го повдигнаха до най-ниския клон и мъжът се покатери на дървото. Започна да човърка един дебел клон с джобното си ножче, а после слезе обратно и вдигна ръка към светлината на фенерчето. В дланта му лежеше черна пластмасова кутия, голяма колкото колода карти.
– Последен писък на модата. Може би дори след-последен. Активира се от човешки глас. Зарежда се със слънчева енергия. Тази джаджа е прихващала всяко ваше обаждане, все едно дали по стационарния телефон или по мобилния, и е прехвърляла разговорите към един пост за подслушване. Разговорите ви може да са били предадени къде ли не по света. Какво искате да направя с това нещо?
Флаг беше наблюдавал обезпаразитяващия процес, без да каже и дума, но сега наруши мълчанието си:
– Аз бих го върнал. Може да се окаже полезно, ако искаш да разпространиш малко дезинформация.
– Лично аз си мислех да изпратя с него две-три изискани обръщения до подслушвателния пост – измърмори Остин, но знаеше, че предложението на Флаг е по-добро.
Човекът-буболечка се покатери отново на дървото. Флаг погледна към клоните и каза:
– Някой е положил доста труд, за да си напъха носа в твоите работи. Мислех, че откакто се премести в НАМПД, най-голямата ти тревога е да броиш рибите.
– Няма да повярваш колко са големи някои от океанските риби – отбеляза Остин. – Когато приятелят ти приключи, ще отворим по една бира и ще ти разкажа всичко.
Специалистът по обезпаразитяване скочи от дървото. Събра си инструментите, качи се в камиона и отпраши. Остин извади от хладилника две бутилки „Сам Адамс” и двамата с Флаг се настаниха в кожени столове в кабинета. През следващия час Остин посвети Флаг в събитията от нападението над контейнеровоза до днешния ден.
Флаг остави широката си уста да се извие в лека усмивка, макар че иначе лицето му остана безизразно.
– Мините на цар Соломон! В сравнение с твоята работа, Остин, моята е горе-долу толкова вълнуваща, колкото разпределението на пощата.
После отново стана сериозен.
– Наистина имаш работа с противници тежка категория. Значи мислиш, че този Балтазар държи момичето ти?
– Следите му са навсякъде още от самото начало.
– Какво мога да направя?
– Опитай се да разбереш къде прекарва времето си.
– Веднага ще се заема. Нещо друго?
– Чакай.
Остин взе телефона, включи го на говорител и въведе номера, оставен от похитителите.
– Чакахме те – каза странният глас.
– Не бях в града. Какво е това италианско нещо, за което споменахте?
– Ти го познаваш като Карина Мечади. В добро състояние е. Засега. Не мога да гарантирам за здравето ѝ в бъдеще.
– Колко искате?
– Не „колко”, а „кого”. Готови сме да я разменим за теб.
– Гаранции?
– Само в идеален свят. В момента твоят хич не е идеален.