Саксън се ухили.
– Точно така. Ето защо мисля, че хотелът е ключът към разбулването на загадката.
– В какъв смисъл? – не разбра Дзавала.
– Ще видиш – отвърна загадъчно Саксън.
Докато колата навлизаше все по-навътре сред дърветата, Саксън се впусна в описание на войните между индианци и заселници и започна да сочи руините на стари миньорски лагери, както и кули, които бележеха шахти на мини.
Пътят свърши ненадейно на брега на езеро. Саксън спря колата.
– Добре дошли в хотел „Голд Стрийм” – обяви той.
Дзавала и семейство Траут последваха Саксън по нанадолнището към брега на езерото. По огледалната повърхност не пробягваха почти никакви вълнички.
– Хотелът е в езерото, така ли? – попита Дзавала.
– Някога се намирал в долина – обясни Саксън. – След като го изоставили, дошли златотърсачи, които търсели източника на златото. Разполагали с повече динамит, отколкото с мозък. Взривили една естествена преграда и оставили водите на един близък поток да напълнят долината и да наводнят хотела.
Дзавала се приближи към водата и огледа езерото. Прецени, че е широко около километър и половина и дълго три километра. Беше заобиколено от хълмове, покрити с гъсти гори.
– Колко е дълбоко?
– В най-дълбоката точка почти трийсет метра – отговори Саксън. – През пролетта се захранва от дъждовете.
– Стандартната процедура при гмуркане е да се планира гмуркането и да се действа според плана – каза Дзавала. – Езерото е голямо. Имаш ли представа откъде трябва да започнем?
– Ще ти покажа – отговори Саксън.
Когато се качиха обратно при колата, Саксън извади от чантата си папка с надпис „ХОТЕЛ ГОЛД СТРИЙМ” и подаде на Дзавала пожълтяла брошура, която рекламираше качествата на хотела – двуетажна каменна сграда. Тясна пътечка водеше от хотела до стъпала, които се спускаха към входа на пещера, където чакаха лодки. Една скица показваше хора във викторианско облекло, които промиваха пясък за злато. Дзавала премести поглед от изображението на хотела към езерото, опитвайки се да си представи какво се крие под повърхността.
– Никой не е успял да открие мината, когато хотелът е бил на сухо – каза той. – Кое те кара да мислиш, че сега ще е по-лесно?
– И на мен ми хрумна същият въпрос – отговори Саксън. – Тъкмо се канех да отменя експедицията, когато попаднах на статия за изчезналия хотел в едно списание. Някакъв работник в кухнята описал странен капак на пода в помещението. Бил заключен, но кухненският персонал разбил ключалката и пуснал някакъв предмет вътре, за да види колко е дълбоко. Никой не чул удар в дъното. Управителите сложили по-здрава ключалка, защото готвачите хвърляли обелките в шахтата.
– Тази въздушна шахта може да е била изкопана, за да осигурява вентилация в мина – предположи Пол.
Саксън отвори един скицник на страница, на която бе прерисувал нелошо копие на хотела от туристическата брошура. Въздушната шахта бе отбелязана с двойна вертикална линия.
– Мисля, че хотелът е бил построен над мината – каза той. – Пещерата може да е била част от входа към мината. Така достъпът е бил блокиран, но не и потокът от златоносна вода. Ако слезем в тази шахта, можем да влезем в мината. Според теб това възможно ли е?
За миг Дзавала остана загледан в рисунката. Умът му преминаваше през всяка стъпка от гмуркането.
– Имаш ли представа колко е бил голям отворът на шахтата? – обърна се той към Саксън.
– В статията не бяха дадени размери.
Дзавала беше внимателен гмуркач. Сега предложи двуетапен план: той и Гамей щяха първо да проучат пещерата и после да проверят шахтата. Гамей беше много умел гмуркач, беше проучвала останките на много кораби, а по-късно бе работила като морски археолог. И двамата бяха слаби, така че може би щяха да успеят да се проврат през шахтата.
Докато Пол надуваше гумена лодка, двамата гмуркачи облякоха екипите си. Саксън беше отбелязал местоположението на хотела на топографска карта, прибрана в непромокаем пластмасов калъф.
Траут оттласна лодката с Гамей и Дзавала в езерото. Пуснаха във водата шамандура с допълнителна тежест, за да отбелязва мястото. Гмуркачите се претърколиха през бордовете на лодката и изчезнаха в дълбините. Само няколко вълнички отбелязаха преминаването им от един свят в друг.
1 Златна мина (англ.) – Б. пр.
2 Златен поток (англ.) – Б. пр.
46.
Остин се събуди с чувството, че е бил нападнат и пребит на улицата. Най-глупашки си бе представял, че без никакъв проблем ще се срещне с Балтазар. Вместо това се бе оставил да го халосат изневиделица, като неопитен глупак.