– Как ти се видя малкият ни турнир? – попита той.
Остин огледа критично бронята и туниката на Балтазар.
– Помислих, че снимате филма „Един млад янки в двора на крал Артур”.
– Мисли за това като за пътуване във времето – каза Балтазар. – Пресъздал съм всички подробности, за да изглежда точно като френски турнир от петнайсети век.
Остин хвърли поглед към колата.
– Включително и бентлито?
Присмехът накара Балтазар да се намръщи.
– В дните на истинското рицарство турнирите са подготвяли мъжете за война, а също така и са отделяли храбрите от страхливците. И аз ги използвам за подобна цел с наемниците си. Приемам ги много сериозно.
– Радвам се, че си имаш хоби, Балтазар, но и аз, и ти знаем защо приех поканата ти. Къде е Карина Мечади?
– Както ти казах по телефона, засега е в безопасност.
Балтазар изгледа Остин така, сякаш той беше обект за лабораторно изследване.
– Навярно имаш много високо мнение за тази млада жена, щом си позволил да те пленят.
Остин се усмихна.
– Липсваше ми лицето ти, Балтазар. Приех, за да ме докарат да те видя, без да давам пари.
Балтазар тикна огромния си юмрук под носа му.
– Тогава говори, господин Остин! Нямам търпение да разбера дали имаш да ми кажеш нещо важно.
– Като за начало, знам какво би те накарало да освободиш Карина.
– Аха, предложение. И какво можеш да ми предложиш?
– Местоположението на мините на цар Соломон.
– Блъфираш, Остин! – подсмихна се подигравателно Балтазар. – А освен това у мен е оригиналният Навигатор заедно с картата. Защо бих приел да преговарям с теб?
– Защото ако знаеше местоположението на мината, нямаше да се налага да отвличаш Карина и да я използваш като примамка, за да ме заловиш.
– Може просто да съм искал да размажа една досадна муха, Остин. Но засега ще ти направя удоволствието да те изслушам. Разкажи ми за мината. Може би ще успееш да използваш информацията като разменна монета.
Остин се намръщи, сякаш правеше болезнен избор.
– Мотивите, изваяни върху бронзовата котка, са карта. Компютърно подчертаване показа мястото, където се намира един потънал финикийски кораб. Оттам извадихме амфора с папирус, в който са описани подробностите за мината.
– И знаеш ли кой е авторът на този папирус? – попита Балтазар.
– Менелик, син на Соломон.
– Менелик? – Името излезе от устните на Балтазар като съскане.
– Точно така. Той е пренесъл някаква свещена реликва до Северна Америка.
Реакцията на Балтазар беше по-сдържана, отколкото очакваше Остин.
– Този опит да ме стъписаш със знанията си само разкрива колко малко разбираш за какво става дума. Имаш ли изобщо някаква представа каква е тази свещена реликва?
– Може би ти ще ме кажеш.
Балтазар се усмихна.
– Това са оригиналните Божи заповеди, гравирани на плочки от солидно злато.
– Не ти вярвам, Балтазар. Оригиналните Божи заповеди са били на плочки от глина.
– Думите ти само издават невежеството ти. Смята се, че първоначално е имало три варианта на Десетте божи заповеди, всички от глина. Но в действителност са били четири. Първият е бил създаден преди всички други. Този вариант е бил създаден въз основа на езическите вярвания на моите предци, но сметнали, че ще предизвика прекалено много противоречия. Вярва се, че плочите са били унищожени. Истината обаче е, че са били скрити и предавани през поколенията. Така са стигнали до Соломон, който решил да ги пренесе в най-далечните краища на империята си.
– Богат си като Крез. Какво са за теб още няколко килограма злато? – не се сдържа Остин.
– Тези плочки по право принадлежат на семейството ми.
– Не ми приличаш на човек от семеен тип, Балтазар.
– Напротив, Остин, това е изцяло семеен въпрос. Ти се оглеждаш, виждаш ритуализираното насилие и си мислиш, че това е единствената характеристика на семейство Балтазар. Ние обаче не сме по-лоши от което и да било правителство на този свят. Защо според теб в момента съществуват също толкова конфликти, колкото и по време на Студената война? След края ѝ тази огромна военна структура не само оцеля, а и просперира.
– Което е много добре за така наречените компании за мир и стабилност, като твоята – подметна Остин.
– Страхът и напрежението са благоприятни за деловия ни интерес.
– А когато няма страх и напрежение, вие ги създавате.
– Няма нужда да разпалваме човешките страсти. Хората ще продължат да се избиват, със или без нас. Залогът тук е много по-голям, отколкото ти се струва. Откриването на плочките ще породи съмнения в устоите на всички правителства и религии по света. Навсякъде ще избухнат размирици.