– Два часа! – не повярва на ушите си Остин. – Все едно ми казваш „две години”.
– Най-доброто, което могат да направят – сви рамене Флаг. – Колко от лошите, казваш, видя?
– Около три дузини, ако броим Балтазар.
– Значи силите са горе-долу равни, като се има предвид, че сме две корави момчета от старата агенция – отсъди Флаг, отвори вратата на колата си и бръкна под седалката, за да извади един деветмилиметров пистолет „Глок”, който подаде на Остин. – Този е резервен. – И се потупа по гърдите. – Аз вече съм въоръжен.
Остин си спомни, че Флаг е ходещ арсенал.
– Благодаря – пое оръжието той. – Качвай се.
Флаг се настани в бентлито на мястото до шофьора.
– Мамка му, Остин! – измърмори Флаг. – Бях забравил колко скучен стана животът ми, откак напусна.
Остин превключи на ниска предавка и обърна колата.
– Дръж се! – надвика той острото изскърцване на въртящите се гуми. – Животът ти ще стане много интересен.
49.
– Не трябваше ли вече да са излезли? – в гласа на Саксън се прокрадваше нотка на безпокойство.
– Не се тревожи. И двамата са опитни гмуркачи – успокои го Траут.
Двамата със Саксън седяха в гумената лодка близо до шамандурата. Траут беше по-разтревожен, отколкото изглеждаше. Беше погледнал към ръчния си часовник няколко минути преди Саксън да зададе въпроса. В момента Гамей и Дзавала черпеха последните си запаси от кислород, особено ако им се налага да спират заради декомпресията. Въображението му рисуваше безброй сценарии, един от друг по-мрачни. Представяше си как гмуркачите са се загубили или кислородните им бутилки са се заплели в нещо сред непознатите тунели под хотела.
Тъкмо се взираше в една синя чапла, която се носеше над езерото, когато зърна по повърхността вълнички.
С радост посочи към все по-уголемяващите се мехурчета.
– Излизат!
Хвана греблото и нареди на Саксън да направи същото. Загребаха и се озоваха на няколко метра от първата глава, която се показа на повърхността на водата. Гамей. Дзавала изплува секунди по-късно.
Гамей наду регулатора си за плаваемост и заплува по гръб по повърхността. Извади говорителя на регулатора, който стискаше между зъбите си, и пое няколко дълбоки глътки чист въздух. Траут ѝ хвърли въже.
– Здрасти, красавице! Да те повозя ли? – попита той.
– Най-хубавото предложение, което съм чула днес – промълви Гамей уморено.
Траут и Саксън издърпаха двамата уморени гмуркачи на плитко. Джо и Гамей свалиха кислородните си бутилки и плавниците и се измъкнаха тежко на брега. Там оставиха коланите с допълнителна тежест, допълзяха до тревата и седнаха да си починат.
Саксън издърпа лодката на брега. Траут отвори една хладилна чанта и раздаде бутилки студена вода. Не можеше да сдържа любопитството си.
– Не ни дръжте в напрежение. Открихте ли мината на цар Соломон?
На устните на Дзавала трепна лека усмивка.
– Той ти е съпруг – обърна се той към Гамей. – Може би ти трябва да му съобщиш лошата вест.
Гамей въздъхна.
– Някой ни е изпреварил.
– Златотърсачи? – предположи Траут.
– Не точно – рече Дзавала, изправи се и взе чантата от гумената лодка. Извади металната кутия и я подаде на Траут. – Намерихме това в мината.
Очите на Пол запримигваха бързо, докато се взираха стъписано и невярващо в името, изписано с релефни букви на капака. Той подаде кутията на Саксън.
Писателят не прояви такава сдържаност.
– Томас Джеферсън! – възкликна той. – Как е възможно?
Гамей извади от калъфа на колана си малко ножче и го подаде на Саксън.
– Ще се заемеш ли?
Въпреки вълнението си Саксън се зае със задачата извънредно внимателно. Капакът бе запечатан с восък, но се отвори лесно. За няколко секунди той остана загледан във вътрешността на кутията, а после извади два меки квадратни пергамента, увити в твърда восъчна хартия и покрити с линии, хиксове и стегнато изписани символи. Събра квадратите там, където неравните им ръбове съвпадаха.
– Това е втората част от финикийската карта – прошепна той. – Показва реката и залива.
Гамей взе пергамента от треперещите ръце на Саксън и известно време гледа мълчаливо символите. После го подаде на съпруга си.
– Всичко се заплита още повече – каза тя.
– Мда... – поклати глава Траут. – Къде точно намерихте кутията?
Гамей описа гмуркането в пещерата и оттам в шахтата. А после Дзавала продължи разказа и описа проучването на пещерните тунели и залата, в която кутията лежеше на каменен постамент.