Саксън беше преодолял шока си и отново бе впрегнал ума си в работа.
– Много интересно – каза той. – Някакви следи от злато?
– Доколкото видяхме, не – отговори Гамей.
Очите на Саксън се присвиха.
– Или е имало злато и вие не сте го видели, или мината се е изчерпала и са я изоставили.
– Но как находката се вписва в легендите за прочутата златна мина на цар Соломон? – попита Траут. – Това Офир ли е или не?
– И да, и не – отговори Саксън. Озадаченото изражение на Траут го накара да се усмихне. – Някои хора вярват, че Офир не е конкретно място, а име, с което са се наричали няколко различни източници на богатството на царя. Това може да е била една от мините му.
Гамей се загледа в спокойната повърхност на езерото.
– Има ли по-добро място да скриеш нещо важно от изоставена мина, в която няма нищо ценно?
– Което пак ни връща към финикийската експедиция – заключи Саксън. – Целта ѝ е била да скрие свещена реликва.
– Което повдига въпроса какво се е случило с тази реликва – поде нишката Траут.
Гамей вдигна металната кутия.
– Може би трябва да попитаме господин Джеферсън.
Саксън все още държеше квадратите пергамент. Той ги вдигна, за да види по-добре символите.
– Интересно! Според мен тази карта е палимпсест.
– Палим... какво? – не разбра Траут.
– Това е термин за пергамент, използван два или повече пъти – поясни Саксън. – Византийските монаси са усъвършенствали изкуството да измиват и изстъргват написаното от пергамента, за да могат да го използват пак, но процесът може да е съществувал от по-отдавна. Вижте тук – когато го вдигнем срещу светлината, се виждат бледи букви.
Той предаде свитъка на останалите, за да го огледат.
– Жалко, че не можем да възстановим първоначалното съобщение – каза Траут.
– Може би ще можем – вметна Саксън. – Уредниците в Музея на изкуството „Уолтърс” в Балтимор неотдавна дешифрираха едно послание на хиляда години в палимпсест. Може да успеят да направя нещо с този пергамент. Иска ми се Остин да беше тук, за да сподели с нас радостта от тези невероятни открития. Кога ще се върне от задачата си?
Дзавала не беше спрял да мисли за Остин дори в дълбините на езерото. Приятелят му бе човек, който умее да оцелява, но да влезе сам в устата на Балтазар, означаваше да скочи с двата крака право в бездната. Дзавала се изправи и започна да прибира оборудването си за гмуркане.
– Скоро – отговори той. – Дяволски скоро, надявам се!
50.
Остин и Флаг седяха в бентлито с включен двигател и наблюдаваха входа към имението на Балтазар.
– Ти май спомена, че тия типове са недружелюбни – вметна Флаг. – Но изглежда ни очакват.
– Точно от това се страхувам – отговори Остин.
Бяха прекарали последния час в опити да намерят друг път към имението на Балтазар, но се сблъскаха с гъсти гори и електрифицирана ограда. Загубиха се в лабиринта от черни пътища около имението и се озоваха обратно пред главната порта. Намериха я широко отворена.
Остин се облегна на волана.
– Навярно точно тази мисъл минава през ума на омара, преди да влезе в капана. Карина е моя приятелка, а не твоя. Можем да изчакаме подкрепленията.
– Подкрепленията само ще ни се пречкат – подсмихна се Флаг и извади трети пистолет. – Карай бавно. Аз ще се оглеждам за червенокожи.
Остин включи на скорост и мина бавно през портите. Флаг се настани на облегалката на седалката с пистолет във всяка ръка. Никой не се опита да ги спре. Дърветата от двете страни на пътя свършиха и Остин се устреми към турнирната арена. Всички палатки бяха смъкнати. Платът беше накъсан и покрит със следи от автомобилни гуми. Зрителската ложа изглеждаше непроменена, с изключение на един добавен елемент за украса.
Когато приближиха, Флаг възкликна:
– Какво е това, по дяволите?
Пред ложата висеше човешка фигура. Брадичката ѝ се допираше до гърдите, а ръцете и краката ѝ се люшкаха безжизнено.
Остин стисна глока и се приближи още.
– Мамка му! – изруга той.
– Някой твой познат ли?
– Боя се, че да.
Беше Оръженосеца. Едно копие го беше приковало към ложата като пеперуда в хербарий.
Остин мина покрай ложата и страховитата ѝ украса и се приближи към джипа, с чийто шофьор си бе играл на издръжливост на нервите, и другия, с който той се беше сблъскал. И двете машини бяха понесли сериозни щети.
– Какво се е случило тук? – попита Флаг.
– Дерби по унищожаване – отговори Остин и продължи към клисурата.