Балтазар пренесе Карина по стълбите и я положи в протегнатите ръце на статуята.
Въздействието на лекарствата, които я бяха държали в безсъзнание, вече изчезваше. Тя се събуди и почувства, че ноздрите ѝ си изпълват с мирис на масло. Когато зрението ѝ се проясни, зърна чудовищното бронзово лице на Ваал. Ръцете и краката ѝ бяха увити в превръзки, но поне главата си можеше да мърда. Тя протегна врат и видя Балтазар, застанал в основата на статуята.
– Съветвам те да не се съпротивляваш, Савска царице. Намираш се на много опасно място.
– Аз не съм Савската царица, ненормален глупак такъв! Пусни ме!
– Царственото ти високомерие те издава – отговори Балтазар. – Ти си потомка на Савската царица. Във вените ти тече нейната кръв. Изкуши ме така, както твоята предшественица е изкушила Соломон. Но Ваал ми изпрати Остин, за да ми напомни за дълга към семейството ми.
– Ти си не само глупак, но си и луд!
– Може би – кимна Балтазар.
Той огледа елементите от сцената като художник, обмислящ последните щрихи. Тъкмо посягаше към една от факлите на стената, когато чу нещо, което звучеше като стрелба.
Остин стоеше на едно коляно на края на пътя.
Пред него току-що беше припламнала една клечка, а бризът довя до носа му цигарен дим. Виждаше фигура, която крачи напред-назад.
Джордж го потупа по ръката и посочи първо към себе си, а после и към часовия.
Остин му направи знак да действа.
Джордж се приведе ниско и се промъкна към нищо неподозиращия мъж. Остин видя как двете фигури се сляха. Чу изсумтяване, а после часовият падна на земята. Джордж махна на останалите да се приближат.
– Не го направих чисто – каза той, застанал над поваления в безсъзнание мъж. – Извинявам се.
Някои от пазачите бяха чули сумтенето на часовия и дотичаха да проверят какво става. От всички посоки се разнесоха викове. Джордж беше осветен от лъча на електрическо фенерче. Той вдигна ръка, за да закрие очите си. Остин хвърли един камък, който повали Джордж на земята и го махна от пътя на последвалия залп.
Джордж бързо се изправи и стреля с автомата си. Светлината угасна, последваха викове на болка.
Остин се втурна към замъка и мина тичешком по моста над сухия ров. Наемникът, застанал на пост пред вратата, се опитваше да проумее какво става. За разлика от Остин той не разполагаше с предимството на очила за нощно виждане и не видя фигурата, която тичаше към него с приведени рамене.
Остин се блъсна в него като топка за боулинг. Пазачът падна по гръб и главата му се удари в стената на замъка. Мъжът се свлече безчувствен на земята.
Остин отвори тежката врата. Облъхна го студа на замъка. Хвана пистолета с две ръце и бързо претърси първия етаж. Откри стаята с голямата камина. Вратата в задната част на камината беше леко открехната и отвътре се процеждаше тънък лъч светлина.
Остин запрати настрана очилата за нощно виждане, ритна вратата и хукна надолу по стълбите. Премина през сводестия портал и се озова пред зловеща сцена – гротескната скулптура с Карина върху вдигнатите ѝ ръце и Балтазар, който стоеше спокойно до статуята, сякаш го очакваше.
– Остин! – възкликна той и лицето му се разкриви от ярост. – Някак знаех, че си ти.
Като за начало, Остин искаше Балтазар да се разкара от Карина. Той насочи пистолета към него.
– Забавлението свърши, Балтазар! Слизай оттам!
Балтазар се шмугна зад статуята и заговори в гласовата тръба. Глухият глас сякаш излизаше от отворената уста на статуята.
– Закъсня, Остин! Савската царица почива в ръцете на Ваал.
Остин чу скърцане под краката си и отстъпи назад. На пода се отвориха капаци и разкриха басейн, пълен с масло.
Кърт стисна зъби, застана с широко разкрачени крака, прицели се в лицето на статуята и дръпна спусъка. Във всички страни се разлетяха парчета метал. Носът на статуята се отчупи и разкри кухата ѝ вътрешност. Остин отново стреля. Тежкият куршум разтроши едната буза. А после Остин методично разруши и всички останали части от зловещото лице на статуята.
До ушите му достигна вик от болка и Балтазар излезе иззад статуята. Лицето му бе разкървавено от летящите парчета метал. Той посегна и грабна от стената една факла. Остин стреля почти без да се прицелва. Пропусна, но Балтазар толкова бързаше да намери прикритие, че изпусна факлата на стъпалата.
Балтазар слезе по стълбището, за да вземе пламтящата факла. Пистолетът на Остин беше празен. Той го пъхна в кобура и хукна към Балтазар.
Балтазар грабна горящата факла и се опита да я тикне в лицето на Остин. Кърт се наведе и заби рамо в корема му. Балтазар изпусна факлата. По физическа сила, той не отстъпваше на Остин, а яростта го правеше още по-силен. Двамата се сборичкаха, но загубиха равновесие и се изтърколиха по стълбите до ръба на басейна.