На следващата сутрин колата му подскачаше по черния път към Пустошта на свети Антоний. Паркира на брега на езерото, облече водолазен костюм и нахлузи компенсатора си за плаваемост и кислородната бутилка. Адриано беше опитен гмуркач – умение, което беше усвоил от членове на „Тюлените” на заплата при Балтазар.
Той доплува до една шамандура, която се носеше в езерото, погледна към показанията на преносимия джипиес и се гмурна към хотела със силни и мощни движения на краката. Стигна до кухнята и намери шахтата. Без да се поколебае, се гмурна в отвора. Дори и да не беше толкова нетърпелив да стигне до мината, едва ли щеше да забележи пластичните предмети с форма на блокчета, заровени в отломките на около метър от отвора на шахтата.
Когато стигна до дъното на шахтата, Адриано с изненада видя водоустойчива плоча за писане, на която имаше нарисувана стрелка и се четяха думите: „НАСАМ”.
Той пое по посоката, която сочеше стрелката, и стигна до друга плоча, която насочваше към тунел, излизащ от главната пещера. Последва го и стигна до кръстопът. Още една плоча, още една стрелка. Адриано стигна до края на тунела. Четвърта стрелка сочеше пътя към голямо помещение с подиум.
Докато Адриано следваше указанията на плочите, две фигури тихо се измъкнаха измежду дърветата и се отправиха към брега на езерото. Остин погледна часовника си.
– Минаха трийсет минути – каза той.
– Това означава, че е слязъл в шахтата и вече е в мината.
Телефонният разговор, който Адриано бе подслушал, бе само примамка. Време беше да щракнат капана. Остин нагази във водата до кръста. В ръцете си държеше трансмитер, прибран на сигурно място във водонепромокаемо куфарче. Той изчака няколко минути, спусна трансмитера във водата и натисна един бутон. Само след секунди по повърхността на езерото се появиха множество островчета от пяна.
Остин наблюдаваше със стиснати устни процеса, докато накрая разширяващите се вълнички започнаха да се плискат в гърдите му.
Тогава се обърна и зашляпа към брега.
Дзавала го посрещна с мрачно лице и му подаде папка, която бе открил в колата на Адриано. Папката бе озаглавена „НАМПД”.
Далеч под повърхността на водата Адриано чу експлозиите като поредица от тупвания.
Замисли се дали да се върне, но реши да продължи. Адриано притежаваше почти роботско чувство за целеустременост, което го превръщаше в ефективен убиец, и в момента бе твърдо решен да открие мината и нейното злато.
Следвайки указанията, той доплува в залата с олтара. Пулсът му се ускори, когато зърна издигнатия подиум, където до неотдавна бе почивала кутията на Томас Джеферсън.
Сгушена в късчетата дърво, там лежеше гмуркаческа плочица за писане, на която се четяха думите:
„КОГАТО СЕ ОЗОВЕШ В АДА, АДРИАНО, ПОЗДРАВИ ГОСПОДИН БАЛТАЗАР ОТ НАС.”
Отново Остин!
Адриано се загледа в съобщението, а после захвърли плочката и заплува с всичка сила по пътя, който щеше да го отведе обратно в шахтата. Когато стигна дотам, откри купчина отломки – единствената следа от рухналата шахта.
Той погледна към измерителя си за въздух. Оставаха му броени минути. Дори да имаше път за бягство, Адриано не разполагаше с достатъчно въздух, за да го открие. Той седна на купчината отломки и остана така, докато кислородът му свърши. Последният потомък на официалните гаротери на Испания умря – каква ирония! – от задушаване.
55.
– Ахой, господин Никърсън! – провикна се Остин. – Моля за позволение да се кача на „Лавли Лейди”.
Никърсън подаде глава през отворената врата на салона и се усмихна, когато зърна Остин.
– Имате го!
Остин се качи по мостчето и се ръкува с човека от Държавния департамент.
Почука по една черна найлонова кесийка.
– Ако разполагате с няколко минути, бих искал да ви покажа нещо.
– За вас винаги имам време, господин Остин. Слезте долу, и ще направя кафе. Ще сложа вътре нещо, което да прогони студа.
– Температурата е двайсет и шест градуса, господин Никърсън.
– Няма значение – настоя Никърсън. – Все някъде е студено.
Двамата отидоха в каютата и Никърсън приготви кана силно кафе, което подправи с бърбън „Кентъки”. Чукнаха се и Никърсън попита:
– Е, добре, какво ми носите?
Остин отвори кесията и извади пергаментовите квадрати. Подаде единия на Никърсън.