– Това е частта, с която Джеферсън се е сдобил от някакъв индианец. По време на пътуванията си Мериуедър Луис се натъкнал на втората. Заедно, тези парчета представляват карта, която показва местоположението на мината на цар Соломон в Пенсилвания.
– Прекрасно! Знаех си, че ще се справите. Огледахте ли мината?
– Да. Точно там намерихме парчетата пергамент. Оставил ги е лично Томас Джеферсън.
– Не е за вярване! Ами реликвата?
– Десетте Божи заповеди? Мисля, че може би знаете отговора на този въпрос.
– Не съм сигурен какво имате предвид.
– Имаше друг текст, написан под картата. Изглежда, е вариант на Десетте божи заповеди, който доста се различава от оригиналния. Навярно съвпада с това, което е написано на златните плочи.
– Продължавайте, господин Остин.
– Тези заповеди били дадени на хората от неколцина езически богове, в това число и един, който изисквал човешки жертвоприношения. Сега разбирам защо се бяхте притеснили толкова. Не ситуацията в Близкия изток е била истинската причина за тревогата ви.
– Така е. Смята се, че Десетте божи заповеди са непогрешим пътеводител към морала, обявен от един бог. Те са в основата на религии, изповядвани от милиони хора и превърнати в опора на държавническата мисъл на Запада. Според някои хора те са източникът, вдъхновил правосъдните системи на всички западни страни. Ако се окаже, че Десетте божи заповеди са били основани на езически писания, това може да подкопае тези крехки основи.
Остин си спомни предсказанията на Балтазар.
– И да подари на света още един източник на ненужен конфликт – каза Остин.
– Точно така. Никой не знае кой е наредил да запишат Десетте божи заповеди върху злато вместо върху глина, но самото им съществуване подсказва, че написаното в тях е било валидно. Соломон искал да отдалечи златните плочи колкото може повече от себе си. Написаното в тях е можело да предизвика смутове още по негово време. Както и днес, държа да добавя.
– Когато разговаряхме за пръв път, вече сте знаели, че плочките не са в мината.
– Боя се, че е така.
– Тогава защо ме изпратихте на тази безсмислена мисия?
– Знаем къде се намират плочките, но не и къде са се намирали преди. Древните писания казват, че Навигатора ще покаже пътя към Офир. Когато чухме, че са се опитали да откраднат статуята, а папката за артишока е била открита, се уплашихме, че някой ще открие мината и това ще го отведе до плочките.
– „Ние”. Имате предвид Обществото на артишока.
– Точно така. Разбрахме за ролята, която сте изиграли при нападението, чухме за репутацията на отдела ви и решихме, че вие сте най-подходящият човек за тази работа.
– Трябва да ме запознаете с тези “артишоци“, господин Никърсън. Дължите ми го.
– Да, боя се, че е така.
Никърсън посегна към един телефон. След кратък разговор, попита:
– За колко време можете да съберете екипа си?
– Почти незабавно. Къде да им кажа да дойдат?
Никърсън се усмихна.
– На едно местенце, наречено Монтичело.
По-късно същия ден Остин, Дзавала и семейство Траут заедно с Анджела минаха между колоните на входа на къщата на Джеферсън. Емерсън и Никърсън ги очакваха, поздравиха ги и ги въведоха вътре.
Емерсън изчака отминаването на една туристическа група.
– Извинявам се, че проявих неискреност по този въпрос – каза той.
– Приемаме извинението – отвърна Гамей. – Ако попълните празнотите.
Емерсън кимна.
– Бяхте стигнали много близо. По време на пътуванията си Мериуедър Луис открил липсващата половина от картата на мината. Предположил, че картата показва някакво място на запад. Осъзнал грешката си и се опитал да я предаде на Джеферсън, но бил убит от хората, които искали да запазят съществуването на мината в тайна. Зеб занесъл липсващата част в Монтичело. Сега, когато разполагал с цялата карта, Джеферсън открил мината и плочките. Оставил картата в мината. Също като Соломон, и той решил, че ще е най-добре, ако никой не разбере за плочките, и основал организация, която да се погрижи наистина да стане така.
– Обществото на артишока, за което казахте, че не съществува? – уточни Анджела.
– Като член на обществото съм се заклел да пазя тайна. Първоначалните Артишоци включвали някои от основателите на тази страна. С остаряването си те привлекли нови членове, които да заемат местата им. Имената на сегашните членове може да ви изненадат.
Остин поклати глава.
– Нищо свързано с този предмет не може да ме изненада – отсече той. – Какво се е случило с плочките?