– Sabaah ilkheer – изрече Саксън арабския поздрав за „Добро утро.”
– Sabaah innuur1, господин Саксън. Аз съм Хасан.
– Благодаря ви, че дойдохте.
– Да поговорим ли по работа? – попита Хасан.
Това предложение би трябвало да накара Саксън да застане нащрек. Египтяните обичаха да се бавят на чаша чай, преди да започнат да говорят по работа. Но нетърпението му се оказа по-силно от благоразумието.
– Разбрах, че може би ще успеете да ми помогнете да открия един изчезнал предмет.
– Може би. Ако можете да платите цената – кимна Хасан.
– Готов съм да платя разумна цена – заяви Саксън. – Кога мога да видя предмета?
– Мога още сега да ви го покажа. Колата ми е ей-там. Елате.
Саксън се поколеба. Хората от подземния свят на Кайро често имаха връзки със съмнителни политически групировки. Реши, че ще е по-разумно да поопознае този непознат, преди да се остави в ръцете му.
– Да отидем във „Фишоуи“ да поговорим – предложи той.
Популярното кафене с маси на открито се намираше близо до главния пазар на Кайро, както и до най-старата джамия в града.
Хасан се намръщи.
– Твърде много хора.
– Знам – съгласи се Саксън.
Хасан кимна и тръгна пред Саксън към изхода на пазара и към един очукан бял фиат, спрян до бордюра. Отвори вратата на Саксън.
– Ще тръгна след вас с моята кола – спря го Саксън.
Пресече улицата и седна зад волана на взетата под наем кола. Пъхна ключа, за да запали двигателя. В същия миг чу остро изскърцване на спирачки и до него спря друга кола. От нея изскочиха двама мъже в черни костюми и се прехвърлиха в неговата. Единият седна отзад, а другият на мястото до шофьора. И двамата насочиха пистолети към главата на Саксън.
– Карай! – заповяда мъжът на предната седалка.
Вътрешностите на Саксън се превърнаха в ледена вода, но той реагира с обичайното си спокойствие. През всичките си години на изследовател и авантюрист много пъти му се бе разминавало на косъм. Той запали двигателя, отдели се от бордюра и се подчини на заповедта да последва колата на Хасан. Мълчеше. Въпросите само щяха да увеличат враждебността на неканените му пътници.
Фиатът мина през задръстените улици на Кайро и се насочи към „Цитаделата” – комплекс от джамии и военни сгради. Сърцето на Саксън се сви. И цяла армия да тръгне да го търси, никога няма да го открие в лабиринта от тесни улички около „Цитаделата”.
Колата на Хасан спря пред входа на една безлична сграда. На табелата отпред с английски и арабски букви пишеше:
„ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК”.
Хасан и хората му издърпаха Саксън от колата, преведоха го през слабо осветен коридор и го вкараха в малка стая без прозорци, която вонеше на пот и цигарен дим. Единствените мебели бяха метална маса и два стола. Единствената светлина идваше от мъждива крушка на тавана.
Облекчението на Саксън не беше пълно. Знаеше, че в Египет хората, които влизат в полицейски участък, понякога не излизат.
Казаха му да седне и да им предаде портфейла си. За няколко минути го оставиха сам. После влезе Хасан заедно с един посивял оплешивяващ мъж. Между дебелите устни на мъжа стърчеше цигара. Той разкопча сакото, което се опъваше над големия му корем, и се отпусна на стола срещу Саксън. Смачка цигарата си в пепелник, който вече беше пълен с фасове, и щракна с пръсти. Хасан му подаде портфейла и мъжът го отвори така, сякаш бе някаква рядка книга.
Погледна към личната карта.
– Антъни Саксън – каза той бавно.
– Да – отговори Саксън. – А вие сте…?
– Аз съм инспектор Шариф. Това е моят участък.
– Мога ли да попитам защо съм тук, инспекторе?
Инспекторът хвърли портфейла на бюрото.
– Въпросите ги задавам аз!
Саксън кимна.
Инспекторът посочи с палец към Хасан.
– Защо сте искали да се срещнете с този човек?
– Не съм искал – отрече Саксън. – Говорих с човек на име Хасан. Очевидно това не е той.
Инспекторът изсумтя.
– Точно така. Това е офицер Абдул. Защо сте искали да се срещнете с Хасан? Той е крадец.
– Мислех, че може да ме отведе до един предмет, откраднат от Багдадския музей.
– Значи сте искали да се сдобиете с крадени вещи – заключи инспекторът.
– Щях да върна предмета в музея. Можете да попитате истинския Хасан, ако искате да проверите думите ми.
Инспекторът хвърли разбиращ поглед към Абдул, а после се обърна към Саксън.
– Няма начин. Хасан е мъртъв.