– Мъртъв ли? Вчера говорих с него по телефона. Какво се е случило?
Инспекторът го наблюдаваше внимателно, за да види реакцията му.
– Убит е – отговори той. – По много гаден начин. Сигурен ли сте, че не знаете нищо за това?
– Да. Абсолютно сигурен съм.
Инспекторът запали цигара „Клеопатра” и издиша през ноздрите си две струйки дим.
– Вярвам ви. Сега можете да задавате въпроси.
– Откъде знаехте, че ще се срещна с Хасан?
– Просто е. Името ви е записано в бележника му за срещи. Проверихме ви. Вие сте много известен писател. Всички четат книгите ви.
– Ще ми се повече хора да ги четяха – усмихна се леко Саксън.
Инспекторът вдигна рамене.
– Защо един голям писател се интересува от някакъв си крадец?
Саксън се съмняваше, че инспекторът ще разбере тази обсебеност, която го тласна към пътуване през Европа, Близкия изток и Южна Америка в мисията му да намери отговор на една от най-големите загадки на всички времена. Понякога и самият той не разбираше.
– Вярвах, че Хасан може да ми помогне да открия една жена – каза той, като подбираше внимателно думите си.
– Аха – отвърна инспекторът и се обърна към офицер Абдул: – Жена!
– Хасан разполагаше с антика, която може да ми помогне за книгата, която пиша, и филма, който се надявам да заснема. За Савската царица са.
– Савската царица – повтори разочарован инспекторът. – Значи мъртва жена.
– Мъртва и немъртва. Като Клеопатра е.
– Клеопатра е била велика царица.
– Да. Савската царица също. И красива като самия ден.
Вратата се отвори. Влезе още един мъж. За разлика от закръгления и мърляв инспектор, той беше висок и строен. Носеше костюм в бледо маслиненозелено с идеални ръбове на панталоните. Шариф стана от стола и застана мирно.
– Благодаря ви, инспекторе – кимна новодошлият. – Можете да се оттеглите заедно с подчинения си.
Инспекторът отсечено отдаде чест и напусна стаята заедно с Абдул.
Мъжът седна на стола на инспектора и сложи на масата кафява хартиена папка. Погледна към Саксън и по тясното му лице мина вълна на веселост.
– Разбрах, че пазарът на камили ви харесва – каза той на перфектен английски.
– Възхищавам се на начина, по който камилите държат главите си високо вдигнати. Приличат на аристократи, които не се предават, въпреки, че са настъпили черни дни за тях.
– Интересна гледна точка – отвърна мъжът. – Казвам се Юсуф. Работя в Министерството на вътрешните работи.
Саксън знаеше, че „Министерството на вътрешните работи” е синоним на „Национална сигурност”.
– Много любезно от ваша страна, че сте дошли тук.
– Любезността няма нищо общо – отвърна Юсуф и отвори папката. – Това е досието на истинския Хасан.
Пръстите му с грижливо оформен маникюр извадиха няколко листове, закачени един за друг, и ги плъзнаха през масата към Саксън.
– А това е списъкът с антиките.
Саксън прочете списъка, който беше на английски.
– Този списък съответства на списъка, публикуван от Багдадския музей.
– В такъв случай се боя, че сте закъснели – облегна се назад Юсуф и допря върховете на пръстите си. – Армията иззе антиките. Сега са в ръцете на представител на ЮНЕСКО. В деня след прехвърлянето им Хасан е бил измъчван и убит.
И Юсуф прокара пръст по гърлото си.
– Щом не е разполагал с антиките, защо тогава ми каза, че са у него?
– Крадецът може да открадне повече от веднъж. Може да е мислил, че ще успее да измами богатия чужденец.
– Знаете ли кой го е убил?
– Работим по въпроса.
– Кой е представителят на ЮНЕСКО?
– Една италианка. Карина Мечади.
– Знаете ли дали е още в Кайро?
– Преди няколко дни напусна Египет с кораб, на който натовари антиките. Ще ги откара в Съединените щати, които са се споразумели с правителството в Багдад.
Саксън се почувства изигран. Бяха му смачкали фасона. А беше толкова близо до целта!
– Може ли да си вървя?
– Когато пожелаете – отвърна Юсуф и стана от стола. – В центъра на всеки един случай винаги има жена.
– Госпожица Мечади?
Египтянинът поклати глава.
– Савската царица.
Усмихна се загадъчно и отвори вратата пред Саксън.
Саксън се върна в хотел „Мариот”, качи се в стаята си и се обади на няколко места. Накрая се свърза с един познат в ЮНЕСКО, който му потвърди, че Карина Мечади е на път към Америка.
Саксън отиде до прозореца и се загледа в Нил и блещукащите светлини на древния град. Спомни си усмивката на египтянина, когато спомена за мисията си да открие призрака на жена, умряла преди три хиляди години.