Замисли се за миг, вдигна телефона и направи резервация за полет до Съединените щати. После започна да си събира багажа.
Дългото му пътуване в търсене на съвършената жена го бе отвело до най-отдалечените и опасни места на земното кълбо. Нямаше да се откаже точно сега.
1 Букв. „утро от светлина” (ар.) – Б. пр.
8.
Контейнеровозът „Оушън Адвенчър”1 побираше почти две хиляди товарни контейнера, но дори със своите седем хиляди тона и почти сто и седемдесет метра дължина приличаше на пигмей в сравнение с новите кораби, които бяха дълги колкото три футболни игрища. Карина Мечади крачеше по дългата палуба на кораба, леко прегърбена заради мразовития студ на Северния атлантически океан и не обръщаше внимание на подробностите около себе си.
Откакто се качи на борда в Салерно, Карина всяка сутрин ставаше и преди закуска слизаше на третото ниво в надстройката за кратка разходка. Това натрапчиво поведение се подхранваше от манията ѝ да поддържа гъвкавата си фигура във форма, както и да успокоява нервите си, защото нямаше търпение да стигне до края на пътуването. Броят на обиколките по палубата зависеше от времето, което варираше от хладно и влажно до пронизващо студено, когато минаха край бреговете на Нюфаундленд.
„Оушън Адвенчър” с нищо не напомняше романтиката, обезсмъртена в разказите на Джоузеф Конрад за неустрашимите товарни параходи, кръстосвали световния океан в една отминала епоха. Корабът представляваше морска платформа, която пренасяше стоманени контейнери, дълги седем метра и високи два и петдесет. Бяха наредени един върху друг в редици по шест и заемаха по-голямата част от палубата с изключение на носа и кърмата и по една тясна пътечка от двете страни. В трюма имаше струпани още стотици контейнери.
Докато вървеше близо до фалшборда, Карина си спомни поредицата от събития, които я качиха на кораба, който в момента пореше Атлантика. Убийството на Али Бабас в Багдад преди няколко години я шокира, но не я изненада. Насилието открай време беше нещо обичайно зад кулисите на незаконната търговия с антики, в която залозите бяха големи. Това беше един потънал в сенки свят, през който течаха огромни суми пари и рядко се срещаха джентълмени. Али навярно се бе опитал да измами човек, когото не е трябвало да мами.
Въпреки това смъртта му я натъжи. Не вярваше, че без Али ще успее да върне на музея изчезналите от скривалището антики. Али беше посредникът, който придвижваше крадените стоки към пазара. Никога не доверяваше нищо на хартия. Имената на купувачите и продавачите бяха записани само в главата му. Когато търговецът излезе от картинката, антиките, които търсеше Карина, се разпиляха по четирите краища на света.
След като напусна Ирак и се върна в кабинета си в Париж, Карина си имаше предостатъчно занимания. Няколко месеца по-късно, тъкмо когато попадна на следите на една рядка етруска статуя, Огюст Беноа я посети в офиса ѝ и ѝ подаде визитната си картичка. Беноа беше превзет мъж, който ѝ напомняше на измисления детектив на Агата Кристи – Еркюл Поаро.
Той беше партньор в престижна парижка юридическа кантора и премина направо към въпроса.
– Фирмата ми пое ангажимент да представлява фондация „Балтазар” – каза той. – Господин Балтазар е богат бизнесмен, както и голям филантроп. Много се натъжи, когато чу за ограбването на Багдадския музей. Попаднал е на статия, в която са описани усилията ви да откриете част от изчезналите антики, и се надява, че с финансиране от страна на фондацията ще можете да посветите дарбите си на задачата да върнете тези предмети в колекцията на музея.
– Много любезно от страна на господин Балтазар – отговори Карина. – Но мисля, че ще съм по-полезна, ако работя със световна организация като ЮНЕСКО.
– Извинете! Очевидно не съм обяснил ясно предложението на господин Балтазар. От вас не се изисква да напускате ЮНЕСКО.
Карина погледна към високите купчини папки на бюрото си.
– Както виждате, изцяло съм заровена в работа на ЮНЕСКО.
– Това е напълно разбираемо – съгласи се Беноа и извади от куфарчето си един лист. – Това е споразумението, което ви предлага фондацията. Ще отворим сметка в банка по ваш избор и ще я захранваме. Можете да теглите от нея по всяко време с всякаква цел само с едно условие: парите трябва да бъдат похарчени за възстановяване на иракските артефакти. Средствата нямат текущ лимит.
Заинтригувана, Карина обмисли предложението.
– Господин Балтазар е много великодушен.