Карина се скри в малък параклис на билото на хълма, а Остин легна на земята. Преследвачите им се разделиха и тръгнаха да обиколят църквата от двете противоположни страни. Срещнаха се и заговориха разпалено. След това отново се разделиха и изчезнаха в лабиринта от изоставени къщи.
Остин взе Карина от параклиса и двамата заслизаха от другата страна на хълма. За миг зърнаха нещо черно, което се движеше между тях и главния път. Единият мъж беше заобиколил подножието на хълма и сега обикаляше от къща на къща. Остин дръпна Карина във входа на най-близката къща.
Все още държеше чинията, която бе купил от Салим. Показа се от входа и я метна като фризби към един от съседните покриви. Чу шума от счупването ѝ, както и хрущенето на чакъл под тичащи крака.
Остин и Карина се отделиха от главната улица, която минаваше през селото, и тръгнаха по една камениста пътека обратно към пътя. Извървяха около половин километър, преди да стигнат до мястото, откъдето се влизаше в селото.
Отправиха се към реното и видяха, че колата на двамата мъже е паркирана плътно до тяхната. Остин каза на Карина да го почака и отиде до снекбара. След минута се върна с тирбушон в ръка.
– Сега не е подходящ момент за вино – подметна кисело тя.
– Съгласен съм – потвърди Остин и избърса потта от челото си. – По-добре би била студена бира.
Помоли я да стои на пост. После се наведе между двете коли, сякаш си завързваше обувката, и заби върха на тирбушона в гумата на автомобила на двамата мъже. Започна да върти тирбушона все по-навътре, докато не усети върху ръката си силна въздушна струя. За по-сигурно проби и вентила.
– Какво правиш? – попита Карина.
– Искам да съм сигурен, че приятелите ни ще разберат посланието ми – ухили се Остин.
Седна зад волана на реното, включи двигателя и пое по пътя с мръсна газ.
Караше така, сякаш се състезава за „Гранд При”. Карина му даваше указания по картата. Отправиха се към Фетие – крайбрежен пазарен и курортен град. Остин се отправи директно към пристанището. Минаха по кея покрай големите дървени лодки с широки греди, с които през деня караха туристите на екскурзии за риболов и гмуркане.
Спря пред мястото, където бе вързана дървена лодка, дълга около петнайсет метра. Една табела съобщаваше, че „Ицтуцу”, турската дума за „Костенурка”, се дава под наем целодневно или за няколко часа.
Остин мина по късото мостче и поздрави силно. От каютата излезе мъж на четирийсет и няколко години.
– Аз съм капитан Мустафа – каза той с дружелюбна усмивка. – Искате да наемете лодката ли?
Лодката не беше нова, но изглеждаше добре поддържана. По метала нямаше ръжда, а дървото бе излъскано до блясък. Въжетата бяха навити спретнато. Остин предположи, че Мустафа е добър и опитен моряк. Фактът, че все още е в пристанището, подсказваше, че може би в момента е закъсал за работа. Остин извади картата, която бе показал на Салим, и посочи към бреговата линия.
– Можете ли да ни закарате там, капитане? Май ни се прииска да опитаме гмуркане с шнорхели.
– Да, разбира се. Знам всички хубави места. Кога?
– Сега?
Остин се съгласи с цената, която изстреля Мустафа, и махна на Карина да се качи на борда. Мустафа свали бързо въжетата, които държаха лодката за кея и насочи носа ѝ към залива.
Скоро лодката пореше водата покрай разчленената брегова ивица. Минаха покрай туристически комплекси, покрай един фар и край луксозни вили, кацнали на хълмовете. Най-накрая всички следи от човешко присъствие изчезнаха.
Мустафа насочи лодката към едно заливче с форма на полумесец и спря двигателя. Пусна котвата и извади два очукани шнорхела, маски и плавници.
– Искате ли да поплувате?
Остин се взираше напрегнато в една част от скалата, оголена като открита рана.
– Може би по-късно. Засега искам да сляза на брега.
Мустафа вдигна рамене и остави шнорхелите. Окачи стълбичка отстрани на лодката и извади гумена лодка. Остин измина с гребане малкото разстояние до брега и издърпа гумената лодка на скалистата ивица. Само на три-четири метра от морето брегът се извисяваше стръмно нагоре. Като се хващаше за дънерите на дървета и за клоните на храстите, Остин се закатери и накрая се озова на петдесетина метра над заливчето.
Той застана на една издатина, която стърчеше от скалата като чело на неандерталец. Ивица скала, широка около трийсет метра, беше паднала толкова чисто, сякаш бе отчупена с гигантско длето. Остин предположи, че скалата е била отслабена от изграждането на гробницата и естествените напуквания. Силният земен трус я беше разхлабил окончателно и я бе изтласкал надолу. В основата на скалата, както и във водата, имаше огромни скални блокове.