Той излезе от сянката и закрачи по заснежената земя към един от корабите, чиито очертания се виждаха едва-едва в трепкащата светлина на фенера на кърмата. Петнайсетметровият лек плавателен съд беше тесен, с плоско дъно и предназначението му беше да превозва тютюн по реката.
Наблюдателят застана на брега и извика към кораба, но не получи отговор. Съблазнен от възможността за питие, топъл огън и женска компания, капитанът беше слязъл на брега заедно с двамата гребци. В тази отдалечена част на реката престъпността беше на практика непозната и никой на корабите не смяташе, че е необходимо да оставят човек на борда в тази студена нощ.
Наблюдателят безшумно се качи по трапа. Взе фенера от кърмата, наведе се и се пъхна под тентата, която покриваше централната част на палубата. Под тентата имаше над двайсет денка, запечатани с восък, в който бяха издълбани инициалите „Т Д”. Мъжът остави фенера на земята и започна да рови из багажа.
С нож отвори един от куфарите и извади тесте спретнато подредени листове. Натъпка ги бързо в голяма торба, както гласяха инструкциите му, а няколко разпиля по речния бряг. Хвърли още няколко в реката, където бързото течение скоро ги отнесе извън полезрението му.
Мъжът се ухили на резултата. Хвърли бърз поглед към шумната кръчма, тихо мина по трапа към речния бряг и се стопи като призрак в мрака.
Джеферсън се върна в Монтичело заедно с няколко приятели и завари неколцина роби да разтоварват сандъци от каруца, спряла пред украсения с колони вход на голямата къща. Приближи се и видя набит мъж с брада. Позна го: капитанът на кораба, който беше прекарал багажа му от Вашингтон по Джеймс ривър.
Джеферсън слезе от коня и въодушевено закрачи към каруцата, без да забелязва виновното изражение на капитана. Почука с кокалчетата на пръстите си отстрани на каруцата.
– Добра работа, капитане! Виждам, че всичко е пристигнало благополучно.
Кръглото лице на капитана се сгърчи като презряла тиква.
– Боя се, че не всичко, сър... – измънка той.
– Какво искате да кажете?
Капитанът сякаш се смали. Джеферсън се извисяваше десетина сантиметра над него и би вдъхвал респект на околните дори да не беше бившият президент на Съединените щати. Очите му, почти искрящи от настойчивост, сякаш пробиваха дупки в черепа на злочестия капитан.
Морякът подхвана историята си. Извиваше шапката си толкова силно, че беше истинско чудо, че не я накъса на парчета.
По време на последната част от пътуването, докато корабът се изкачвал по реката над Ричмънд, багажът на Джеферсън бил станал плячка на крадци. Виновникът се бил качил на кораба, докато екипажът бил слязъл да спи на брега – така обясни капитанът. Един куфар бил изпразнен. Капитанът подаде на Джеферсън няколко изцапани с кал листове, обяснявайки, че ги намерили на брега.
Джеферсън се загледа в мокрите листове в ръката си.
– Нищо друго ли не е откраднато? – попита той. Думите с мъка излизах от устата му.
– Не, сър! – живна капитанът при тази възможност да изтъкне единственото хубаво нещо в ситуацията. – Само този куфар е бил отворен.
„Само този куфар...”
Думите отекнаха в ушите на Джеферсън така, сякаш някой ги бе изрекъл в просторна пещера.
– Кажете ми къде намерихте листовете – настоя той.
Само след минути Джеферсън и приятелите му препускаха и не спряха, докато не стигнаха реката. Разпръснаха се по двата бряга. След дълго и щателно търсене успяха да намерят още няколко листа, изплували на брега. Като изключим една-две страници, водата бе направила останалите, покрити с кал образци на индианските речници, напълно неизползваеми.
По-късно същото лято някакъв дребен крадец беше арестуван и обвинен, че е извършил престъплението. Той заяви, че непознат мъж го бил наел да открадне листовете и да нареди нещата така, че да изглежда сякаш са унищожени.
Джеферсън се зарадва, че виновникът е заловен, но по-нататъшната му съдба не го интересуваше. Този негодник му бе нанесъл вреда, която нищо не можеше да поправи, а и в момента Джеферсън имаше по-належащи проблеми, като грижите за отдавна занемарените поля и дълговете, които не спираха да растат.
Всичко това обаче се промени след няколко месеца с пристигането на едно писмо.