– Какво ще правим с него? – попита тя.
– Не можем да го върнем обратно – отвърна Остин. – Прекалено е тежък, за да го преместим без специално оборудване, а транспортирането му на сушата ще е голям проблем. Някой със сигурност ще ни види. Турските власти никак не обичат чужденци, които крадат антиките на държавата.
Очите на Карина потъмняха. Тя целуна статуята по двете бузи. Погали бронзовото чело и се върна в малката лодка. Като се върнаха на моторницата Остин попита Мустафа колко е дълбоко заливчето. Турчинът отговори, че е между петнайсет и двайсет метра.
Остин и Дзавала загребаха обратно към платформата за спускане, напрегнаха гръб и забутаха статуята. Тя се люшна към ръба. Един последен тласък я изпрати зад борда. Навигатора се плъзна в дълбините, сякаш нямаше търпение да се завърне в морето, и бързо изчезна от очите им.
1 Мини Пърл (1912 – 1996) – известна американска комедиантка – Б. пр.
30.
На хиляди километри разстояние от Турция близнакът на Навигатора бавно се въртеше върху кръгъл пиедестал, висок около трийсет сантиметра, и блестеше като разярен бог на светлината на лампи, които обливаха бронзовата му кожа.
На голям екран на стената се въртеше призрачнобяло тримерно изображение на Навигатора. Древната статуя бе заобиколена от множество електронни сонди.
Трима мъже седяха на кожени столове с лица към екрана. Балтазар се бе разположил в центъра, като на трон. От дясната му страна седеше доктор Морис Грей, експерт в компютърната томография. От лявата се бе настанил доктор Джон Дефо, авторитет по финикийска история и изкуство. Навремето и двамата бяха привлечени към корпоративната империя на Балтазар с очакването, че статуята рано или късно ще се появи на бял свят.
Грей насочи лазерната си показалка към екрана.
– Рентгеноскопската техника, която прилагаме тук, е подобна на компютърната томография в болниците – обясни той. – Правим фотографски срезове на обекта. Компютърът преобразува снимките в тримерен образ.
Балтазар се беше изгърбил на стола си, а преплетените му дебели пръсти леко потрепваха. Погледът му беше прикован в бледото изображение, проектирано върху тъмносин фон. Беше чакал този миг дълго време.
– И какво ни казва вълшебното ви фенерче, доктор Грей? – избоботи Балтазар.
Грей леко се усмихна. Премести червената точка на показалката в десния край на екрана, където отгоре до долу се редяха цветни квадратчета.
– Всяко квадратче показва информация, получена от сондите. Това показва металния състав на статуята. Бронзът се състои от стандартните деветдесет процента мед и десет процента калай. Другите квадратчета показват дебелината, якостта, както и информация, която не ни интересува в момента.
– Какви са тези тъмни петна по статуята? – попита Балтазар.
– Статуята е създадена посредством восъчен процес – обясни Дефо. – Скулпторът е направил глинена форма, обвил я е във восък, а после отгоре отново е насложил глина. Рентгенът показва каналите и отворите, пробити във външната обвивка от глина, през които разтопеният восъкът е бил отлят и на негово място е бил налят разтопен метал. На места статуята е доправяна, така че виждаме и точки от нитове и следи от чук.
– Всичко това е много интересно – отговори Балтазар. – Но какво има вътре в статуята?
– Рентгенът показва, че зад бронзовата външна страна няма нищо освен празно пространство – отговори Грей.
– А отвън?
– Много по-обещаващо е – увери го Грей, извади от джоба си тънко дистанционно и го насочи към екрана. Призрачната фигура изчезна. Появи се близка снимка на лицето на статуята, която зае целия екран. – Ще оставя доктор Дефо да обясни тази част.
Дефо примигна към екрана през очилата си с кръгли рамки.
– Заради щетата е трудно да се прецени възрастта на обекта, но ако се съди по мускулестото тяло, навярно е на двайсет и няколко години.
– Завинаги млад – отбеляза Балтазар в един от редките си поетични мигове.
– Островърхата шапка прилича на тези, които сме виждали на скулптури на финикийски моряци. Брадата и косата обаче ме объркват. Начинът на оформянето им подсказва, че става въпрос за човек от висшата класа на финикийското общество, но е облечен в пола и обут в сандали като прост моряк.
– Продължавайте! – нареди Балтазар. Въпреки нарастващото въодушевление, което изпитваше, в изражението му не настъпи видима промяна.
Образът на екрана се превърна в снимка в близък план на медальона на врата на Навигатора.
– Този медальон е копие на оформлението на финикийска монета – обясни Дефо. – Конят е символът на Финикия. Изкорененото палмово дърво от дясната му страна обозначава колония и точно тук нещата стават интересни.