И то до такава степен, че когато ме видя, майка ми реши, че има нещо ново, но аз се задоволих да я целуна и да й кажа, че изглежда възхитително. Рамона прошепна на ухото ми, че аурата ми избивала на сиво и поради това не трябвало в никакъв случай да се отпускам. Уверих я, че са ми останали известни резерви.
И несъмнено именно това реших да си докажа следобед, когато заявих на Оли, че ще го откарам до тях, а той ще обясни, че колата му се е развалила.
— Анри-Джон… не съм сигурен, че идеята е добра.
— Може би. Но виждаш ли, просто не ми хрумва друга.
Вечеряхме на брега на Сена, после се поразходихме и си купихме няколко книги. Междувременно започнах да разсъждавам по въпроса, като отначало си повтарях, че няма нищо по-глупаво от тази моя прищявка, след което постепенно взех да смекчавам тона, докато накрая окончателно не се предадох пред смътната надежда, че може би ще успея да я видя.
Излязохме от града по югоизточното направление. Жорж беше купил разположеното в близост до Мьодонската гора имение преди двайсетина години, малко след като Светата Дева му се беше явила и му бе посочила извършените грешки. Навремето той се надяваше, че двамата с Едит ще се настаним в част от къщата — всъщност там прекарахме година и половина — и че ще живеем при него до смъртта му. Но при сегашните обстоятелства имаше реална вероятност аз да гушна букета преди него.
Когато спрях пред каменното стълбище, изведнъж почувствах, че Оли има право, че идеята ми далеч не е от най-добрите. Все пак излязох от колата. Двамата се спогледахме. Сетне се озърнах към прозорците на фасадата, но пердетата останаха неподвижни.
— Е, излишно е да стърчим тук — подхвърли той с шеговит, макар и леко разтревожен тон.
Отново го погледнах. Двамата толкова често се бяхме отклонявали от правия път…
— Хм… Май трябваше да те послушам. Не знам какво си бях въобразил, но сега съзнавам, че мястото ми не е тук. Не беше много умно от моя страна, нали?
И тъй като той не се решаваше да ме нарече глупак, помолих го да отиде да каже на дъщерите ми, че ги чакам. Той докосна ръката ми с края на бастуна си, обърна се и се отдалечи със свойствената си вдървена походка, дължаща се на полунедъгавия му ляв крак.
Жорж беше на седемдесет и една години. И макар и вече попрегърбен, все още държеше фронта. Не се бе променил много, като се изключат мършавостта му — бе станал вегетарианец — и посребрената му коса. Погледът му винаги ми се беше струвал необичаен. Искреше ли днес повече от всякога, или този блясък се дължеше на бледото му и изпосталяло лице?
Беше облечен в бяло от глава до пети и въпреки жегата бе закопчал и яката, и ръкавите на ризата си. Хвърли цигарата си в краката ни.
— Проклет да бъда, Анри-Джон! Не ти липсва наглост!
— Моля те… Да не започваме отново.
— Боже мой! Нима толкова се гордееш от себе си, че си позволяваш да идваш тук посред бял ден след всичко, което си извършил? Знай, че не си добре дошъл в този дом, човече!
— Не се бой, нямам намерение да разбивам вратата ти.
— То само това оставаше! В такъв случай съм любопитен да знам какво чакаш, вместо да си вдигнеш чукалата и да се пръждосаш?
— Чакам дъщерите си.
— Дъщерите си? Твоите дъщери, нещастнико!… Съзнаваш ли, че разби семейството си? Руснаците са на прага ни, евреите и масоните разпродадоха цялата страна, а ти… ти… единственото, което можа да измислиш ти, е да престъпиш клетвата, дадена пред Бога! Е, браво, поздравявам те! В тези времена, когато трябва да бъдем колкото се може по-здраво сплотени, когато семейството е останало едничката основа, върху която все още бихме могли да съградим един нов свят, ти хукваш да ми блудстваш с първата срещната пачавра! Който руши зид може да го ухапе змия. Вземи да препрочетеш Еклесиаста.
— Непременно ще го сторя. Обожавам онзи пасаж, в който се казва: Жената е по-гибелна от смъртта… Намерих един мъж измежду хиляда, но нито една жена измежду всички тез. Свалям му шапка на типа, който го е казал, издържайки междувременно цял харем. Соломон би трябвало да се снима в някой филм на Уди Алън.
— За твое сведение написах едно дълго писмо на майка ти, за да й обясня как стоят нещата. Трябва да сме напълно наясно по въпроса. А сега си върви, няма какво повече да си кажем.
И като ме загърби, бързо се отдалечи. Но изведнъж се спря в подножието на стълбището, обърна се към мен и ме уведоми, че се молел за спасението на душата ми, както и че едно искрено разкаяние от моя страна несъмнено щяло да бъде прието благосклонно от Всевишния, след което заключи: