Когато на следващия ден г-ца Алис Паркър успя криво-ляво да установи равнището на нашите познания, тя придърпа един стол, строполи се с въздишка на него и заяви, че никога през живота си не е виждала подобно нещо.
При все това по нареждане на Жорж й помогнахме да се премести в новото си жилище, за да й докажем, че макар и невежи, имаме добро сърце. Сандъците с книги, които ни накара да разопаковаме, ни направиха потресаващо впечатление.
— Тая ще ни вземе здравето! — изпъшка Оли, изразявайки дословно мислите, терзаещи и двама ни с Едит.
За нас това бе тежък ден. Мисълта, че ще си имаме домашен учител, ни ужасяваше. И докато тя подреждаше вещите си, усещахме как клопката се затваря.
От само себе си се разбираше, че резултатите ни не бяха блестящи, но Жорж и майка ми никога не ни държаха сметка за това. Дори ни успокояваха, когато се случеше един или друг преподавател да впише в свидетелствата ни някоя подчертано обидна квалификация относно нашите способности. Обясняваше ни се, че сме богати с много други неща. Че пътуваме, че се срещаме с най-различни хора, че опознаваме чужди градове, посещаваме музеи, за чието съществуване ония дръвници дори и не подозират — виж, това го вярвахме на драго сърце, тъй като не пропускахме музей, — и преди всичко, че живеем сред артисти, което било невероятен късмет за нас. Балетът, повтаряха ни те, е единственото нещо, на което заслужава да посветиш съществуването си, той е същината на живота. Е, в краен случай музиката, живописта или литературата също не са за изхвърляне… Какво разбираха от красота всички тия мухльовци в сиви престилки, какво знаеха извън поменика на департаментите и поезията на Морис Карем? Обикновено в хода на подобна тирада Жорж толкова се увличаше, че дори заплашваше да отиде да разбие нечия мутра. Но ние предпочитахме да не се стига дотам, тъй като вече и без това ни гледаха с лошо око.
Да де, но ето че въпреки всичко ни бяха тропосали тая женица.
Вечерта тримата се свряхме в стаята на Едит. Всички останали се бяха събрали долу за репетицията на „Жизел“, ала без обичайния ентусиазъм, тъй като подобен вид балет не ги въодушевяваше особено. На нас също не ни беше много весело. Жорж току-що бе сключил договор за турне в провинцията и вече знаехме, че г-ца Алис ще пътува с нас. Не само този път, но и занапред, бе уточнил Жорж. Точно от това се бяхме и опасявали. Отворихме прозореца, изтегнахме се на леглото, запалихме цигара и единодушно заключихме, че ни очаква доста мрачно бъдеше.
Тъй или иначе, започнахме целенасочено и методично да превръщаме живота й в ад. Загубихме я в Бордо, а в Тулуза се постарахме да забравят куфара й в хотела. Турнето беше адски скучно и номерата, които погаждахме на г-ца Алис, ни помагаха да разведрим мрачната атмосфера. В Марсилия трупата изпадна в дълбоко униние — присъствахме на представление на Морис Бежар13 на покрива на една сграда и майка ми така се развълнува, че от очите й бликнаха сълзи. Цяла нощ не млъкнахме. Самите ние бяхме потресени. Онова подобие на па де троа с огромната челюст, която поглъща балерината, ни беше покорило. Като че ли след тази гледка вече не бе по силите им да играят „Жизел“. В бара на хотела Жорж изпадна в ужасяващ пристъп на гняв.
Почти задушавайки се, той измъкна от чантата си куп бележки, размаха ги под носа на останалите и язвително полюбопитства виждали ли са някога през живота си фактури, след което заяви, че за него те били хляб насъщен и че можел да им покаже и други, ако чак толкова държали на това.
— Авангардизмът е шампанското — процеди той през зъби, — докато „Жизел“ ви дава възможност да се храните, да се обличате и ви спестява удоволствието да спите на улицата! По дяволите, тия дивотии са ми също толкова неприятни, колкото и на вас! Защо според вас за празниците играем „Лешникотрошачката“? За да шашардисаме Марта Греъм?
Никой не се съмняваше накъде клоняха предпочитанията на Жорж. Всъщност слабостта, която изпитваше към творбите на Баланчин14 или Робинс, го караше да се превъзнася до такава степен, че буквално те побъркваше, ако за беда ти хрумнеше мисълта да влезеш в спор с него. Но макар и да се съгласи, че Жорж има право, онази вечер Sinn Fein Ballet накваси устни в горчивата чаша, след което майка ми и още неколцина излязоха на нощна разходка, за да „се слеели с разума, полъхнал над града“. Цитирам.
Зимата беше тежка. Една нощ паднах от леглото и започнах да се търкалям по пода с нетърпими болки в корема, като повръщах и виех така, сякаш ме колеха. Всички се събудиха и наскачаха, полуобезумели от ужас. Обадиха се на Спаак, докато междувременно продължавах да се гърча и да обливам чаршафите с горещи лепкави струи. След половин час — но аз бях до такава степен погълнат от страданията си, че времето не означаваше вече нищо за мен — лежах в колата му, която се носеше по заледените улици на предградията към болницата. По-късно разбрах, че през същата нощ температурата била паднала до минус двайсет и два и че Спаак чукнал едно от торпедата на своята делахи, занасяйки нейде по околовръстните булеварди. Оказа се остър перитонит и моментално ме проснаха на операционната маса.
13
Морис Берже, известен като Морис Бежар, 1927, френски балетист, хореограф и режисьор — Б.пр.
14
Георгий Мелитонович Баланчивадзе, известен като Баланчин (1904–1983), американски балетист и хореограф от руски произход — Б.пр.