Изтребват ги също като убийците на Исус или спасителите на Хитлер. Защото за структурата на текущото време е също толкова смъртоносно да помогнеш на Кенеди да изкара целия си президентски мандат, както да помогнеш на Хитлер да съгради наново Третия райх. Промяната си е промяна и ако ще да е от най-добри подбуди, пак може да има непредсказуеми катастрофални резултати.
— Само си представете — каза ни Даджани, — че ако Кенеди не е бил убит през 1963 година, не би се стигнало и до ескалация на войната във Виетнам, започната от неговия приемник. Така хиляди войници и офицери биха останали живи. Да речем, че някой от тях, който е трябвало да загине през 1965-а или 1966-а, е останал жив, бил е избран за президент на Щатите през 1992 година и е започнал война с атомни оръжия, която е унищожила цивилизацията. Виждате ли защо дори уж най-благоприятните промени на миналото трябва да бъдат предотвратени?
Виждахме. Отново и отново.
Толкова пъти ни накараха да видим възможните ужасяващи последици, че ни наплашиха до побъркване от постъпването в службата на времето — изглеждаше неизбежно рано или късно да сторим нещо назад по линията, което да ни навлече гибелния гняв на времевия патрул.
— Не се тревожи за това — успокои ме Сам. — Ако им слушаш приказките, ще си помислиш, че наказват със смърт по милион пъти всеки ден. Ама не ми се вярва, че е имало и петдесетина екзекуции за времеви престъпления през последните десет години. И всички ликвидирани са били истински изроди — от онези, чиято свещена мисия в живота е да убият Мохамед или нещо подобно.
— Ако е така, как времевият патрул успява да опази миналото от промени?
— Не успява — натърти Сам. — То непрекъснато е подложено на промени. Въпреки усилията на времевия патрул.
— А нашият свят защо не се променя?
— Променя се. По мъничко — увери ме Сам. — Ако някой времеви куриер даде на Александър Велики антибиотици и му помогне да доживее до преклонна възраст, промяната е толкова недопустима, че времевият патрул ще я премахне. Но има и какви ли не други случки. Куриери спасяват изгубени ръкописи, чукат се с Екатерина Велика, отмъкват по някоя вещ, за да я продадат в друга епоха. Нали твоят наставник Даджани е продавал парченца от Истинския кръст? Разкрили са го, но не са го екзекутирали. Просто са го отстранили за известно време от изгодните пътувания и са го натикали да изнася лекции. А за повечето дребни намеси никой не научава. — Погледът му се плъзна многозначително по неговата колекция. — Навлезеш ли в занаята, Джъд, ще научиш, че ние постоянно се набъркваме в миналото. Всеки път, когато времеви куриер настъпи мравка две хилядолетия преди новата ера, той променя миналото. Но ние оцеляваме някак. Тъпите копелета от времевия патрул дебнат за големи структурни промени в историята, не се занимават с дреболиите. Бездруго не могат. Патрулните не стигат, за да се справят с всичко.
— Но това означава — възразих аз, — че натрупваме постепенно куп дребни изменения в историята — зрънце по зрънце, тук мравчица, там пеперудка. И това натрупване може някой ден да предизвика значителна промяна, но тогава никой не би успял да проследи всички причини и да възстанови миналото, каквото трябва да бъде!
— Точно така.
— Не виждам това да те безпокои — подхвърлих на Сам.
— Че защо да се безпокоя? Да не притежавам света? Какво ме засяга, ако историята бъде променена?
— Ще те засегне, ако заради промяната се окаже, че ти никога не си съществувал.
— Джъд, има по-важни неща на този свят. Например да се кефиш на всеки изживян ден.
— Не се ли плашиш, че някой ден може просто да изчезнеш?
— Все някой ден ще изчезна — напомни Сам. — Без никакво „може“. Рано или късно. Дотогава ще се забавлявам. Яж, пий и се весели, хлапе. Остави вчерашните дни да се наместват както им скимне.
13.
Щом ни набиха в главите правилата, пратиха ни на пробни пътешествия назад по линията. Разбира се, всички ние вече бяхме посещавали миналото, преди да започнат лекциите — провериха дали нямаме някакви психични затруднения при скокове във времето. Сега пък искаха да наблюдаваме как работят куриерите, затова ни присъединиха към туристическите групи.
Разделиха ни, за да бъдем най-много по двама с всеки шестима или осмина туристи. За да не се охарчат излишно, щяхме да се пренесем в минали събития в самия Ню Орлиънс. (За да ни направят свидетели на битката при Хейстингс, би се наложило първо да ни откарат в Лондон. Пътешествията във времето не включват преместване в пространството. Задължително е да се намираш на мястото, което искаш да достигнеш в миналото, преди самия скок.)