Ню Орлиънс е чудесен град, но в историята му не е имало чак толкова много важни случки. Не ми го побира умът защо някой е готов да плати много внушителна сума, за да потегли назад по линията на това място, когато горе-долу за същите пари би могъл да гледа подписването на Декларацията на независимостта, превземането на Константинопол или убийството на Юлий Цезар. Службата на времето обаче осигурява прехвърляне във всяко значимо историческо събитие — е, в определени граници, наложени от морала — за която и да е група от поне осмина туристи, които си платят за удоволствието. Мисля си, че местните патриоти на Ню Орлиънс имат пълното право да се любуват на миналото на своя град, щом така им харесва.
И така мистър Чудник и мис Далесандро се прехвърлиха в 1815 година, за да стискат палци на Андрю Джаксън в битката за Ню Орлиънс. Мистър Бърлингейм и мистър Оливейра бяха пратени в 1877 година, за да позяпат как местните хора изритват от града навлеците от север, домъкнали се след Гражданската война. Мистър Хочкис и мисис Нотабене се пренесоха в 1803 година да видят как Щатите присъединяват територията на Луизиана, след като я купуват от французите. А мис Чембърс и аз се върнахме назад по линията в 1935 година да видим убийството на Хюи Лонг.
Убийствата обикновено приключват съвсем набързо, а никой не пътува в миналото само за да присъства на малко стрелба. Службата на времето предлагаше на тези хора петдневен престой в Луизиана през първата половина на двайсети век, а прострелването на Главатаря трябваше да бъде връхната точка в тази екскурзия. Имахме шестима спътници: три заможни семейни двойки от Луизиана, всички на около шейсет години. Единият от мъжете беше адвокат, вторият — лекар, а третият — голям шеф в енергийната компания на щата. Времевият куриер с нас подхождаше чудесно за водач на тези видни особи: зализан и безличен тип на име Мадисън Джеферсън Монро.
— Наричайте ме Джеф — предложи той, когато се запознахме.
Имахме няколко срещи за напътствия, преди да потеглим.
— Това са вашите таймери — каза ни Джеф Монро. — Изобщо няма да ги отделяте от тялото си. Щом си ги сложите в службата на времето, не ги махате, докато не се върнем напред по линията. Къпете се с тях, спите с тях, носите ги и когато… ъъ, осъществявате всякакви интимни действия. Предполагам, че причината е очевидна и за вас. За хода на историята ще бъде разрушително, ако някой таймер попадне в ръцете на човек от двайсети век. Затова не отделяте устройствата от телата си нито за миг.
(— Лъже — обясни ми Сам, когато повторих указанията пред него. — Как, по дяволите, човек назад по линията ще знае какво да прави с таймера? Истината е, че понякога туристите трябва да се изнесат много чевръсто от някой момент — за да не бъдат линчувани например. Куриерът не може да си позволи риска някой от тях да е оставил таймера си в хотела. Само че не смее да им каже това.)
Таймерите, които Джеф Монро ни раздаде, се различаваха малко от онзи, който носих при пробните си скокове във времето със Сам. Не можехме да ги управляваме, защото бяха запечатани, и се задействаха само от куриера. Разумно решение — службата на времето не би допуснала туристите да се шляят сами в миналото.
Нашият куриер обясняваше надълго и нашироко какви последствия може да има внасянето на промени в миналото и ни умоляваше да не си търсим белята.
— Не говорете, освен ако някой не ви заговори, но и в такъв случай бъдете пестеливи в думите си. Не използвайте жаргон, няма да ви разберат. Възможно е да разпознаете други пътешественици във времето. В никакъв случай не ги заприказвайте и не ги поздравявайте, пренебрегвайте и всякакви знаци на внимание от тяхна страна. Ако някой наруши тези указания, дори и съвсем невинно, разрешителното му за пътуване във времето може да бъде отменено незабавно и той ще бъде върнат тутакси напред по линията. Разбрахте ли?
Кимнахме сериозно, а Джеф Монро добави:
— Представете си, че сте преоблечени християни, промъкнали се тайно в Мека, свещения град на мюсюлманите. Не сте застрашени, докато не бъдете разкрити, но ако хората наоколо научат какви сте, загазили сте здравата. За ваше добро е да си затваряте устите, докато сте назад по линията. Разглеждайте, без да приказвате. Нищо няма да ви сполети, ако не привлечете вниманието към себе си.