Джеф се зае да ни настани. Щом се подписа в регистрационната книга, администраторът — естествено, той беше човек, а не компютърен терминал — удари по звънеца и призова с крясък цял орляк дружелюбни чернокожи пикола, които налетяха да разнесат багажа ни по стаите.
Чух мисис Биенвеню, съпругата на адвоката, да му шепне:
— Как мислиш, те роби ли са?
— Не и тук! — скастри я той. — Робите са били освободени седемдесет години по-рано!
Администраторът май дочу разговора им. Питах се какво ли си е помислил.
Куриерът бе решил аз и мис Чембърс да спим в една стая. Обясни, че ни е регистрирал като мистър и мисис Елиът, защото не било разрешено двойка без брак да се настанява заедно в хотел, ако ще и да са в една и съща туристическа група. Флора ме изгледа с бледичка, но обнадеждена усмивка и каза:
— Ще се престорим, че имаме временна връзка.
Монро впи яростен поглед в нея.
— Тук няма да говорим за обичаите напред по линията!
— Че те нямат ли временни връзки в 1936-а?
— Млъкнете! — изсъска той.
Подредихме си нещата, изкъпахме се и излязохме да разгледаме града. Отидохме на Бейзин Стрийт и послушахме доста приличен примитивен джаз. После се преместихме на Бърбън Стрийт да пийнем и да зяпаме стриптийз. Заведението беше претъпкано. Всички се изумихме, че зрели мъже и жени седят цял час, понасят блудкавата музика и замърсения въздух, просто за да дочакат някакво момиче, което ще свали някои от дрехите си.
Когато тя се съблече най-после, на зърната на гърдите й останаха малки лъскави конусчета, а на пубиса — триъгълно парченце плат. Ако някой проявява толкова сериозен интерес към голотата, може да види повече в обществената баня. Разбира се, напомняхме си, че това е време на потисната, полузадушена сексуалност.
Питиетата и каквото още си поръчвахме се трупаха в обща сметка, винаги я плащаше Джеф Монро. Службата на времето не искаше неопитни туристи да боравят с непознати за тях валути, освен ако не е абсолютно неизбежно. Освен това куриерът отпъждаше ловко пияндета, налитащи към трупата, наред с просяците и проститутките, както и останалите предизвикателства към нашите умения да се справим с неудобни ситуации през 1935 година.
— Не е лесно да си куриер — отбеляза Флора Чембърс.
— Но я си помисли колко можеш да пътуваш, и то безплатно — възразих аз.
Ние бяхме стъписани от грозотата на хората назад по линията. Разбирахме, че тук нямат генетични центрове, не познават козметичната микрохирургия, а ако през 1935 година бяха чули за естетична генетика, щяха да я сметнат за фашистко или комунистическо посегателство срещу правото на свободните хора да имат грозни деца. И въпреки това не успявахме да сдържим изненадата и уплахата си от щръкналите уши, белезите от шарка, разкривените зъби, издутите носове, от всички тези непрограмирани и нередактирани индивиди. И най-невзрачният в нашата група беше същинска видеозвезда в сравнение с онова, което се смяташе за нормално през 1935-а.
Съжалявахме ги, че са затворени да прекарат живота си в своята задушаваща, мрачна епоха.
Когато се прибрахме в хотелската стая, Флора смъкна дрехите си, просна се по гръб на леглото с широко разтворени крака и изврещя:
— Изчукай ме! Пияна съм!
И аз бях малко пиян, затова я изчуках.
Мадисън Джеферсън Монро бе отпуснал предпазливо на всеки от нас по една чаша алкохолна напитка за цялата вечер. Колкото и да се изкушавахме, не ни разреши да си поръчаме втора, така че се задоволихме с безалкохолно. Не би си позволил риска да изтървем някоя опасна приказка под въздействието на алкохола — опиат, с който изобщо не бяхме свикнали. Дори една чаша се оказа достатъчна да развърже езиците на неколцина и да разбърка мозъците им. Изпускаха думички, които щяха да ни навлекат беда, ако някой ни подслушваше.
Аз се стъписах, когато видях хората от двайсети век да се наливат с алкохол, без да падат в безсъзнание.
(— Свиквай с пиенето — подканяше ме Сам. — Това е любимата мозъкотрошачка в повечето времена назад по линията. Развивай поносимостта си към него, иначе ще си имаш проблеми.
— Дроги нямало ли е? — учудих се аз.
— Ще намериш тревица тук-там, но нищо наистина психеделично. Никъде няма да откриеш смъркалници. Научи се да пиеш, Джъд. Научи се да пиеш!)
По-късно през нощта Джеф Монро се отби в нашата стая. Флора се въргаляше в дълбокия унес на изтощението, но двамата с Джеф си говорихме дълго за трудностите в работата на куриера. Той се оказа голям симпатяга, колкото и да беше зализан и безличен.