Посрещна ме Сам. Стори ми се, че с всичките си добавки стърчеше едва ли не три метра над пода, носеше само препаска и щедро количество козметични масла по себе си. Съдия Матачине просто би се влюбил в него.
— Добра ти вечер, бели човече, искаш да си купиш сън ли?
— Какво има при вас?
— Садо, мазо, хомо, лесбо, отвътре, отвън, отгоре, отдолу и всички разновидности и отклонения. — Той посочи сензора за разплащания. — Избери си и притисни палец тук.
— Не може ли първо да пробвам образци?
Той се взря в мен.
— Какво ли е довело симпатично еврейско момче като тебе на такова място?
— Ама че съвпадение. Тъкмо се канех да ти задам същия въпрос.
— Крия се от Гестапо — подхвърли Сам. — В черен облик. Йисгадал в’йискадаш…
— … адонай елохайну — довърших аз. — Само че аз принадлежа към Преобразуваната епископална църква.
— Аз пък съм от Първа църква на Христос-Вудун. Да ти изпея ли някой от псалмите на чернилките?
— Пощади ме — помолих го. — Може ли да ме запознаеш с момичетата в аквариума?
— Тук не продаваме плът, бели човече, само сънища.
— И аз не купувам плът, само я ползвам назаем за малко.
— Тази с по-хубавите цици е Бетси. А онази с по-хубавия задник е Хелън. Честичко са девствени й тогава цената се качва. По-добре опитай някой сън. Виж какви свежи маски имаме. Не искаш ли да си смръкнеш?
— Не искам, ама хич даже.
— Откъде си лепнал тоя нюйоркски акцент?
— Във Върмонт през лятната ваканция. Ти откъде се сдоби с тая лъскава черна кожа?
— Тате ми я купил в център за генни услуги. Как ти е името?
— Джъд Елиът. Твоето как е?
— Самбо Самбо.
— Повторението е в повечко. Може ли да ти викам Сам?
— Мнозина го правят. Ти вече в Долния Ню Орлиънс ли живееш?
— Преди малко слязох от капсулата. Не съм си намерил подслон.
— Приключвам тук в четири сутринта. Хелън и Бетси — също. Я всички да се занесем у дома — предложи Сам.
3.
Доста по-късно научих, че запълва част от времето си и с работа в службата на времето. Това направо ме втрещи, защото все си представях хората от службата едни такива задръстени, праволинейни, безнадеждно почтени, с гранитни, гладко обръснати челюсти — същински уголемени версии на скаути… А моят черен наставник беше и до ден-днешен си е пълната противоположност на този образ. Разбира се, тепърва имаше да научавам много неща за службата на времето… както и за Сам.
Трябваше да утрепя няколко часа в смъркалницата, преди да си тръгнем, и Сам ми даде маска без пари, за да ме напомпа с весели халюцинации. Когато се опомних, той, Хелън и Бетси бяха облечени и готови за излизане. Не ми беше лесно да позная момичетата с дрехи. Имах ключ за различаване — „Бетси е с големите цици“, но с тези монашески одежди прелестите им не изпъкваха. Смъкнахме се три нива до леговището на Сам и се друснахме. Приятните пушеци се кълбяха, а дрехите падаха на пода. Тогава пак видях коя е Бетси и се захванахме с каквото бихте могли да очаквате. Открих, че осемчасовото плуване всяка нощ в аквариум с коняк придава на кожата й лъскаво сияние, без изобщо да притъпи сетивата й.
После седнахме в отмалял кръг, пушихме трева и гуруто ме подхвана с въпросчета.
— Дипломирах се по история на Византия — обявих аз.
— Браво, чудесно. Бил ли си там?
— В Истанбул ли? Пет пъти.
— Не в Истанбул, а в Константинопол.
— Все същото е.
— Нима?
— Аа, в Константинопол… — сетих се аз. — Много е скъпо.
— Не винаги — подхвърли чернокожият Сам. Докосна с палец запалването на нова цигарка с трева, наведе се внимателно и я пъхна между устните ми. — Да не си дошъл в Долния Ню Орлиънс пак да учиш история на Византия?
— Дойдох, за да избягам от работата си.
— Толкова скоро ли ти омръзна Византия?
— Омръзна ми да бъда трети помощник на съдия Матачине в Най-върховния окръжен съд на Горен Манхатън.
— Нали каза, че си…
— Знам какво казах. Византия е това, което изучавам. А трети помощник-съдия е онова, което върша. Тоест вършех.