Това беше. Събитието, което дойдохме да видим, свърши.
Изглеждаше не съвсем истинско — като инсценировка на стара история, добре замислено, но посредствено изиграно триизмерно шоу. Находчивостта, вложена в представлението, ни впечатли, но значението на видяното не ни потресе.
Дори когато наоколо свиреха куршуми, не беше напълно реално за нас.
Само че куршумите си бяха истински и ако ни бяха улучили, щяхме да умрем истински.
А за двамата мъже, паднали на полирания под, събитието беше непоправимо истинско.
16.
Участвах в още четири подготвителни пътувания, преди да ме утвърдят като времеви куриер. Всички скокове пак бяха в района на Ню Орлиънс. Опознах историята на това място далеч по-добре, отколкото можех да си представя.
При третата екскурзия попаднах в 1803 година, когато Щатите купили Луизиана. Аз бях единственият стажант. Имаше седмина туристи. Нашият куриер беше Сид Буонокоре — нисък мъж със сурово изражение. Когато споменах името му пред Сам, той прихна и изтърси:
— Онова долно типче ли!
— Че какво му е долното?
— Преди водеше туристи в Ренесанса. Само че накрая патрулът го спипа да се прави на сводник — пробутвал туристки в леглото на Чезаре Борджия. Дамите му се отплащали щедро, Чезаре — също. Буонокоре се оправдал, че просто си вършел работата, нали мацките искали по-интересни преживявания в епохата и подобни глупости. Не му се разминало. Изтеглиха го тук и го насадиха на екскурзията с покупката на Луизиана.
— От куриера иска ли се да надзирава сексуалния живот на туристите? — учудих се аз.
— Не, но от него не се очаква и да поощрява лудориите им в други епохи.
Аз обаче открих, че човекът, „поощрявал лудории в други епохи“, е доста симпатичен мошеник. Буонокоре не беше красавец, но излъчваше такава всеядна сексуалност, че нямаше как да не му се възхитя. А в неговата неуморна загриженост за собственото му благополучие дори долавях някакъв хищен чар. Никой не ръкопляска на дебнещ джебчия, затова пък мнозина насърчават отявлените разбойници. А Сид Буонокоре си беше тъкмо такъв по нрав.
Освен това се отличаваше с вещина в работата си като куриер. Вмъкна ни умело в Ню Орлиънс през 1803 година като холандски търговци, дошли да преценят шансовете си на местните пазари. Нищо не ни застрашаваше, ако не се натъкнем на истински холандец, а прикритието премахваше всякакви съмнения за странния ни говор. Обикаляхме града, навлекли неудобните дрехи от началото на деветнайсети век, и се чувствахме като актьори, избягали от репетиция на историческа пиеса. Но Сид ни развеждаше с хъс.
Скоро узнах, че преуспява и във финансовите операции със златни дублони и испански монети по осем реала. Изобщо не се опитваше да скрие от мен какво върши, но не подхващаше разговор за това и аз тъй и не успях да проумея заплетените подробности. Може би се възползваше от променливия обменен курс. Знам само, че разменяше щатски сребърни долари; срещу британски златни гвинеи, с които пък купуваше френски сребърни монети при изгодна отстъпка, а нощем се срещаше по бреговете на Мисисипи с карибски пирати, за да им пробута френските пари срещу испанско злато и сребро. Не научих какво правеше с дублоните и реалите. Не схванах и как извлича печалба. Най-правдоподобната ми догадка гласеше, че се опитва да събере колкото може по-разнообразни монети, за да ги продава на колекционери напред по линията. Струваше ми се обаче, че това е твърде просто обяснение за машинациите на такъв находчив хитрец. Той не пожела да обясни, а аз не се престраших да попитам.
Сид беше неуморен и в секса, което не е необичайно за куриер.
(— Туристките са разрешен улов — наставляваше ме Сам. — Самите те направо ни се нахвърлят. Както на времето с белите ловци в Африка.)
Но аз разбрах, че Сид Буонокоре не се задоволява само с жадни за романтични преживявания туристки.
В една късна вечер от нашия престой в 1803 година аз си блъсках главата над неясно за мен правило и отидох в стаята на Сид за съвет. Почуках на вратата и той подвикна:
— Влез!
Влязох, той обаче не беше сам. Млада жена с леко мургава кожа и дълга черна коса се излежаваше в постелята гола, лъснала от пот, задъхана. Стегнатите й гърди стърчаха, макар и големи.