— Баба му е била чиста елинка — увери ме Протопополос.
Петимата се бяха разпръснали в диапазон от десет столетия — Колетис в 1651 г. ПН, Метаксас в 606 г. ПН — иначе казано в 408 и 1453 г. н.е. — другите между тях. Когато се вгледах в екрана, Колетис се премести по линията с повече от век.
— Скочили са да зяпат бунтовете — промълви Меламед, а Капистрано кимна с въздишка.
Папас ми свари силно кафе. Капистрано отвори бутилка турска ракия, която ми беше трудничко да понеса. Той ме тупна насърчаващо по рамото.
— Пий, пий, нищо по-добро няма да опиташ през последните петнайсет века!
Спомних си съвета на Сам да се науча да пия и преглътнах насила, но копнеех за трева, за бръмчилка, за смъркане — каквото и да е, но да е свястно.
Докато си отпусках душата с новите съратници, в стаята влезе патрулен. Не използва скенера, за да получи достъп, дори не почука. Просто нахълта.
— Не може ли поне веднъж да се държиш учтиво? — изръмжа Папас.
— Я си го начукай — отговори патрулният.
Седна тежко и разкопча горните копчета на униформената си риза. Беше едър ариец с космати гърди, от шията му висеше златна верижка.
— Новак ли е? — вирна брадичка към мен.
— Джъд Елиът — представих се аз. — Куриер.
— Дейв Ван Дам. Патрулен. — Огромната му ръка обгърна дланта ми. — Гледай да не те спипам да правиш глупости назад по линията. Нищо лично, но аз съм си гадно копеле. Много е лесно да ни намразиш, защото сме неподкупни. Внимавай да не се увериш в това от собствен опит.
— Това е стаята за почивка на куриерите — обади се жлъчно Капистрано.
— Няма нужда да ми го напомняш — сопна се Ван Дам. — Ако щеш, вярвай, но мога да чета.
— Да не си станал куриер изведнъж?
— Толкова ли ви е неприятно, че съм дошъл да си почина при противниковия отбор? — Патрулният се ухили, почеса се по гърдите и надигна бутилката. Изля в гърлото си доста ракия и се оригна звучно. — Господи, що за скапан ден! Знаете ли къде бях днес?
Май на никого не му пукаше, но той продължи:
— Целия ден си загубих в проклетата 1962-ра! Проверявах всеки етаж на смотания истанбулски „Хилтън“ за двама заподозрени времеви престъпници, които уж въртели търговия с незаконно пренесени ценности. Според сведенията домъквали златни монети и римска стъклария от 1400 година преди настоящето, за да ги продават на американски туристи в „Хилтън“, после влагали парите на борсата и кътали печалбите в швейцарска банка, за да си ги харчат в текущото време. Господи! Ами че така могат да натрупат милиарди! Купуваш акции на съществуващи и днес фирми в година, когато стойността им е паднала, и накрая ще излезе, че притежаваш целия свят! Възможно е, но ние нищо подобно не открихме в целия скапан „Хилтън“ само какви ли не съвсем законни сделки, извършени в онова време. Майната им! — Той пак засмука бутилката. — Началниците да си проверят осведомителя. И сами да си търсят престъпниците.
— Това е стаята за почивка на куриерите — повтори Капистрано.
Патрулният не му обърна внимание. Най-сетне се изнесе пет минути по-късно и аз попитах:
— Всички ли са като него?
— Този е от възпитаните — отвърна Протопополос. — Повечето са долни простаци в сравнение с него.
19.
През първата нощ изкарах насън-хипнокурс по византийски гръцки. Когато се събудих, не само можех да си поръчам гозба, да си купя туника и да съблазня девица на местен жаргон, но знаех и някои изрази, от които мозайките в „Света София“ биха паднали засрамени от стените. По време на следването си в „Харвард“, „Йейл“ и „Принстън“ не бях научил тези фрази. Хипнокурсовете са голяма работа.
Но още не бях готов да започна самостоятелно като куриер. Протопополос се грижеше за графика през този месец и реши да бъда с Капистрано при първото пътешествие във Византия. Ако всичко минеше както трябва, щяха да ме пуснат да водя туристи след няколко седмици.
Византийските маршрути са сред най-популярните от всички, които службата на времето предлага, и са стандартна процедура. Водят всяка група туристи на коронясването на император, на състезание с колесници в Хиподрума, на освещаването на „Света София“, на плячкосването на града по време на Четвъртия кръстоносен поход и на завземането му от турците. Такава група остава назад по линията седем дни. Двуседмичната екскурзия включва всичко това заедно с пристигането на първите кръстоносци в Константинопол, бунтовете през 532 година, бракосъчетание на император и две-три по-незначителни събития. Куриерът сам избира коронясването, императора и състезанието — целта е да не допринасяме за парадокса на натрупването, като задръстим някой ден с прекалено много туристи. Общо взето, групите посещават всеки важен период от Юстиниан до турското нашествие, макар да сме предупредени да не ги водим в години на силни земетресения. Строго ни е забранено — под заплаха да бъдем заличени от времевия патрул — да припарваме до периода на чумата през 745–747 година.