Не спахме много тази нощ. Бездруго беше твърде шумно — веселбата след кръщенето на императорския наследник се проточи почти до зазоряване. А и кой би могъл да се унесе, като знае, че около него е светът в началото на пети век?
Предишната нощ — шестнайсет века напред по линията — Капистрано ми бе помогнал доброжелателно да понеса безсънието. Направи го отново. Аз се надигнах и застанах пред тесния процеп на прозореца, и погледът ми блуждаеше по празничните огньове из града. Щом ме забеляза, той дойде и каза:
— Разбирам те. Отначало сънят идва трудно.
— Да.
— Да ти уредя ли жена за тази нощ?
— Не.
— Тогава да се поразходим?
— А можем ли да ги оставим сами? — кимнах към осмината туристи.
— Няма да се отдалечаваме. Ще стоим отвън, за да сме наблизо, ако нещо се обърка.
Макар и натежал от влага, въздухът беше приятен. Откъм квартала на кръчмите се носеха откъслечно думи от мръснишки песни. Тръгнахме натам — кръчмите още бяха отворени, пълни с пияни войници. Мургави-проститутки предлагаха разтуха. Едно момиче, едва ли навършило шестнайсет години, имаше монета на връвчица между голите си гърди. Капистрано ме побутна с лакът и ми я показа. Прихнахме.
— Същата монета може би? — подхвърли той. — Но на други гърди?
Свих рамене.
— Може и гърдите да са същите — казах, като се сетих за нероденото момиче, което ни бе предложено предишната нощ.
Капистрано купи две кани мазно гръцко вино и се върнахме в странноприемницата. Седнахме кротко долу да отпъдим тъмата с пиене.
Почти през цялото време говореше само той. И неговият живот като на мнозина куриери беше пълен с обрати и лутане, разказът му се процеждаше полека между глътките. Каза, че произхожда от благородни испанци (спомена за турската си прабаба месеци по-късно, когато беше несравнимо по-пиян). Ранен брак с девствената дъщеря на високопоставено семейство. Образование в най-добрите европейски университети. А после — необясним упадък, загуба на амбиции, пари и жена.
— Животът ми се прекърши, когато бях на двайсет и седем — сподели Капистрано. — Имах нужда да съградя наново личността си. Както можеш да се убедиш, не постигнах кой знае какви успехи.
Продължи с историите на поредица от кратки бракове, набези в престъпността, експерименти с халюциногенни дроги, пред които тревата и бръмчилките бяха самата невинност. Решил да започне работа като времеви куриер, за да не стигне до самоубийство.
— Седнах пред един терминал и подадох молба. Рекох си, че ако ме одобрят, ще бъда куриер. Ако не — ще изпия отрова. Одобриха ме и ето — сега съм куриер.
Той допи виното си на един дъх.
В онази нощ го възприемах като чудесно съчетание от отчаян, трагичен романтик и разиграващ измислени драми шарлатан. Разбира се, аз също бях пиян, при това твърде млад. Казах му колко съм възхитен, че търси своята същност, а тайничко си мечтаех да придобия умението да изглеждам толкова привлекателно съсипан, толкова интересно изгубен.
— Ела да се отървем от труповете — промърмори Капистрано, щом виното свърши.
Метнахме глинените кани в Златния рог. На изток небето просветляваше. Тръгнахме бавно към странноприемницата и той промълви:
— Знаеш ли, имам си хоби — да издирвам предците си. Лично проучване. Виж колко имена… — Извади малък дебел бележник. — Във всяка епоха, където се прехвърлям, аз търся свои прадеди и ги вписвам тук. Вече знам за стотици от тях чак до четиринайсети век. Ти съзнаваш ли колко много са предтечите ни? Двама родители, всеки от тях с по двама родители и така нататък. Връщаш се само четири поколения назад, а прапрабабите и прапрадядовците ти вече са трийсет и двама.
— Интересно хоби — признах аз.
Очите му блеснаха.
— Не е само хоби! За мен е въпрос на живот и смърт! Чуй ме, приятелю. Когато животът ми дотегне повече от обичайното, необходимо е само да намеря един от тях — един е предостатъчен, и да го унищожа! Да речем, ще го убия още в детството му. И ще се върна в текущото време. И в този миг бързо, без никаква болка моят отегчителен живот ще свърши, защото никога няма да е започвал!
— Но времевият патрул…
— Безпомощни са — прекъсна ме Капистрано. — Какво ще направят? Ако ме разкрият, ще ме заловят и заличат от историята за времево престъпление, нали? Ако пък не научат за престъплението — впрочем как биха могли? — значи съм се заличил сам. Каквото и да стане, ще ме няма. Това не е ли най-прекрасното самоубийство?