— Мисля си да отида на Крит или Миконос и да се повъргалям на плажа.
Службата на времето задължава своите куриери да почиват по две седмици между поредните задачи. Не бива да се преуморяваме. А в свободното си време можем да правим каквото ни скимне. Можем да разпускаме в текущото време, както си бях наумил, да се пренесем в миналото с група, водена от друг, или просто да скочим сами в епоха, която ни интересува.
И никой не иска от нас да си плащаме за използването на таймера. Службата на времето поощрява куриерите да свикнат с всички епохи като с настоящето, а има ли по-добър начин от неограничените безплатни скокове?
Протопополос изглеждаше леко разочарован, когато чу, че искам да трупам загар по островите.
— Не искаш ли да направиш някой и друг скок? — подсказа той.
Да си призная, тогава идеята да се нося сам из миналото ме плашеше. Не бих могъл обаче да кажа това на Протопополос. Замислих се — след месец той щеше да ми повери отговорността за живота на неколцина туристи. Ами ако и този разговор беше част от проверката за моята пригодност? Дали не искаха да се уверят, че ми стиска да отида в миналото сам?
А Протопополос явно чакаше някакъв отговор от мен.
— Като се замисля — проточих аз, — защо да пропилявам шанса за опознаване на миналото? Ще надникна в Истанбул скоро след превземането на Византия.
— С група ли?
— Самостоятелно — отсякох.
23.
Скочих право в парадокса на едновременността.
Първо се отбих в склада за костюми. Имах нужда от дрехи, подходящи за Истанбул през периода от XVI до XIX век. Вместо да ме натоварят с цял набор от какви ли не премени според менящата се през столетията моди, те така ме облякоха като мюсюлманин, че да се вписвам в немалко епохи — проста бяла роба, най-обикновени сандали, дълга коса и малко проскубана младежка брада. За да имам джобни пари, снабдиха ме с богата колекция от злато и сребро за съответните векове, включително византи от гръцко време, сечени от различните султани монети и солидно количество венециански златни монети. Всичко беше напъхано в пояс, с който се препасах над таймера, монетите бяха разделени в джобчета по векове, за да не си прося белята, като предложа динар от осемнайсети век на пазара през шестнайсети век. Не поискаха да платя и за това. Службата на времето се снабдява непрекъснато с пари от различните епохи за удобство на своя персонал. Куриер, решил да прекара почивката си в миналото, има право само срещу подпис да получи всяка разумна сума, за да си купува каквото му е нужно. За службата тези пари бездруго са като игрални жетони и запасите винаги могат да бъдат попълнени. Харесва ми тази система.
Преди да потегля, изкарах хипнокурсове по турски и арабски. Отделът за специални поръчки ми скалъпи набързо самоличност, която да остане правдоподобна във всеки от вековете, които се канех да посетя. Ако някой започнеше да ме разпитва, трябваше да се представя за португалец по рождение, който още десетгодишен е бил пленен в открито море от алжирски пирати и възпитан като мюсюлманин на тяхна земя. Така бих обяснил несъвършеното си произношение и пролуките в житейската си история. При лошия късмет да срещна истински португалец, което не беше особено вероятно, просто щях да твърдя, че не помня подробности от живота си в Лисабон и съм забравил имената на хората от семейството си. Ако си затварях устата, молех се с лице към Мека пет пъти дневно и внимавах какво правя, не би трябвало да закъсам. (Разбира се, при сериозна заплаха винаги бих могъл да избягам, като използвам таймера, но в службата на времето това се смята за постъпка на страхливец. Не е желателно и защото с внезапното си изчезване бих оставил след себе си ярки спомени за магия.)
Цялата подготовка ми отне ден и половина. Накрая казаха, че мога да скоча, аз нагласих таймера на 500 година преди настоящето и се прехвърлих.
Попаднах в 14 август 1559 година, девет и половина вечерта. Владетел на империята беше великият султан Сюлейман I, чието царуване наближаваше края си. Турските войски застрашаваха мира в Европа, Истанбул се пръскаше по шевовете от заграбената плячка. Не можех да откликна на този град както на бляскавия Константинопол по времето на Юстиниан или Алексий, но това си беше субективна нагласа, която дължах на произхода, пристрастията и историческите си предпочитания. Погледнат обективно, Истанбул на Сюлейман I си беше забележителен град.