— И така е добре. Не ми позволявай да те пришпорвам. Но когато си готов за нея, не пропускай удоволствието. Лично аз ти я препоръчвам.
26.
Останахме още два дена да наблюдаваме началото на бунтовете. Игрите по случай новата година наближаваха, Сините и Зелените буйстваха все повече. Безчинствата им застрашаваха с анархия. Никой не беше в безопасност на улиците по тъмно. Разтревоженият Юстиниан им заповяда да прекратят тормоза над хората и неколцина от главатарите им бяха арестувани. Осъдиха седмина на смърт — четирима чрез обезглавяване, защото ги бяха заловили с оръжие в ръка, другите трима — чрез обесване като заговорници.
Метаксас ни заведе на това зрелище. Един от Сините оцеля при първия опит да го обесят, защото въжето се скъса от тежестта му. Стражите на императора пак го провесиха и пак не го довършиха, въпреки че въжето остави ярки дълбоки следи по шията му. Оставиха го настрана, докато се разправят с един от Зелените, но и тази работа оплескаха два пъти. Канеха се да бесят за трети път омаломощените си жертви, но от близкия манастир се втурнаха вбесени монаси, сграбчиха осъдените насред бъркотията и ги откараха с лодка през Златния рог, за да им дадат убежище в някаква църква на отсрещния бряг. Метаксас, видял това неведнъж, се кикотеше неудържимо. Неговото лице ми се привиждаше хилядократно умножено из тълпата, събрала се да гледа екзекуциите.
После започнаха състезанията в Хиподрума и ние отидохме там като гости на бандата Сини, с която се бе сдушил Метаксас. Имахме си многолюдна компания — стотина хиляди византийци се бяха натъпкали по трибуните, но за нас имаше запазени места.
Мъчех се да открия къде е другото ми „аз“ с Капистрано и туристите от предишната екскурзия. В такава навалица беше невъзможно да зърна себе си, затова пък се нагледах на незнайно колко екземпляри от Метаксас.
Когато се добрахме до местата си, русото момиче от „Принстън“ ахна:
— Погледнете натам! Онези неща от Истанбул!
Насред арената стърчаха в редица познати паметници, които бележеха границата между външното и вътрешното състезателно трасе. Колоната със змиите от Делфи, пренесена тук по волята на Константин, заедно с големия обелиск на Тутмос III, откраднат от Египет по заповед на първия Теодосий. Блондинката си ги спомняше от Истанбул напред по линията, където още си стърчат, макар че Хиподрума отдавна го няма.
— Но къде е третият? — учуди се тя.
— Този обелиск още не е издигнат тук — тихо я сгълча Метаксас. — По-добре да не обсъждаме това.
Беше третият ден от игрите — фаталният. Зло, гадно настроение тегнеше над тази арена, където императори се бяха издигали и сгромолясвали. Знаех, че в предишните два дена е имало враждебни възгласи, когато Юстиниан се появявал в имперската ложа. Тълпата му крещяла да освободи главатарите на фракциите, но той пренебрегнал виковете и дал знак да започнат надбягванията. В този ден — 13 януари, Константинопол щеше да изригне. Туристите във времето обожават катастрофите, а тази си я биваше. И това знаех. Бях я гледал.
Под нас сановници извършваха предварителните ритуали. Имперски гвардейци маршируваха гордо с развети знамена. Предводителите на Сините и Зелените, които още бяха на свобода, си разменяха мразовито любезни поздрави. Гъмжилото се разшава. Юстиниан се появи в ложата си — среден на ръст, възпълен, с обло румено лице. Последва го Теодора. Тя носеше прилепнала по тялото ефирна коприна и бе боядисала зърната на гърдите си яркочервени. Виждаха се през плата като огньове на морски фар.
Юстиниан застана върху подиума в своята ложа. Заехтяха викове:
— Освободи ги! Пусни ги!
Той хвана безметежно гънка на пурпурната си роба и с нея прекръсти тълпата три пъти — веднъж към централната трибуна, после надясно и наляво. Хората зареваха по-яростно, а той пусна на пода бяла кърпичка. Нека игрите започнат! Теодора се протягаше и прозяваше, придърпа дрехата си нагоре, за да огледа очертанията на бедрата си. Вратите долу се отвориха шумно и излязоха първите четири колесници.
Тези бяха квадриги, с впрягове по четири коня. Зрителите забравиха за политиката, когато колесниците се втурнаха напред, почти опрели колелата си. Метаксас подхвърли ведро:
— Теодора е преспала с всеки от кочияшите. Чудя се кой ли е нейният фаворит днес.