— Това е знаменитият Велизарий — посочи го Метаксас.
Императорът огласи чрез вестоносци отстраняването на мразени сановници, но църквите бяха изтърбушени, имперската библиотека — изпепелена, баните — разрушени.
На 18 януари Юстиниан събра смелост да се появи пред хората на Хиподрума, за да призове за мир, Зелените заглушиха думите му и той избяга, щом започнаха да мятат камъни. Видяхме как бунтовниците провъзгласиха за император някакъв окаян принц на име Хипатий на площада на Константин. Видяхме как Велизарий изведе гвардията в тлеещия град, за да защити Юстиниан. Видяхме как бунтовниците бяха изклани.
Видяхме всичко. Разбрах защо Метаксас е най-търсеният куриер. Капистрано правеше каквото можеше, за да покаже на туристите вълнуващо зрелище, но прахоса твърде много време в началото. Метаксас беше същински гений в прескачането на часове и дни, за да ни разкрие катастрофата в нейната цялост. Накрая ни отведе в утрото, когато редът бе възстановен, а потресеният Юстиниан яздеше между овъглените руини на Константинопол. Под червеното небе на утрото още висяха облаците пепел. Юстиниан се взираше в почернялата коруба на „Света София“, а ние се взирахме в Юстиниан.
Метаксас се обърна към нас.
— Той си представя новата катедрала. Ще създаде най-голямото светилище след Соломоновия храм в Йерусалим. Да вървим, нагледахме се на разруха. Време е да видим и как се ражда красотата. Напред по линията! Пет години и десет месеца, за да съзрете „Света София“!
27.
— През следващата си почивка — предложи Метаксас — ела ми на гости във вилата. Сега живея там в 1105 година. Добро време да бъдеш във Византия — на власт е Алексий Комнин, който управлява мъдро. Ще имам на разположение някое кръшно момиче за тебе и много вино. Ще дойдеш ли?
Аз преливах от възхищение към дребосъка с остри черти. Екскурзията щеше да свърши скоро, оставаше само да видим как турците завземат града, а той вече ми бе показал смайващо каква е разликата между осенен от вдъхновението куриер и обикновения професионалист.
Само човек, посветил живота си на това, би постигнал такъв резултат и би уредил подобно представление.
Метаксас ни показа не само стандартните събития, но и какви ли не дребни случки — отвеждаше ни някъде за час, другаде за два и твореше за нас великолепна мозайка на византийската история, пред която бледнееха дори мозайките в „Света София“. Други куриери спираха в десетина-дванайсет момента, Метаксас ни разведе из повече от петдесет.
Имаше особена слабост към нескопосаните императори. Чухме реч на Михаил II Пелтека, забавлявахме се с щуротиите на Михаил III Пияницата, присъствахме на кръщенето на петия Константин, който имаше злощастния късмет да се наака в купела и до края на живота си остана известен като Константин Копроним — тоест Константин Лайното. Метаксас беше като у дома си във Византия през цяло хилядолетие. Обикаляше епохите хладнокръвно, ловко, самоуверено.
А вилата, която поддържаше в миналото, беше поредната проява на самочувствието и дързостта му. Нямаше друг куриер, осмелил се да си създаде втора самоличност назад по линията и да прекарва цялото си свободно време като жител на миналото. Метаксас съобразяваше живота си във вилата с текущото време. Когато я напускаше за две седмици, за да води екскурзианти, старателно се връщаше там две седмици след отпътуването си. Никога не препокриваше присъствието си, никога не допускаше да се появи в миг, когато вече е там. Във вилата можеше да има само по един Метаксас — този от текущото време. Купил я преди десет години според текущото време и в двете епохи — 2049-а напред по линията и 1095-а във Византия. Съгласуваше времето виртуозно. И на двете места за него бяха минали десет години. Обещах да го навестя в 1105 година, като добавих, че за мен ще бъде чест.
Той се ухили.
— Когато дойдеш, ще те представя и на моята прапра-много-пъти-прабаба. Невероятна е в леглото. Помниш ли какво ти казах за чукането с прабабите? Няма нищо по-хубаво от това!
Слисах се.
— Тя знае ли кой си?
— Не дрънкай врели-некипели — сряза ме Метаксас. — Нима бих нарушил най-важното правило в службата на времето? Нима бих се издал и само с намек пред някого назад по линията, че идвам от бъдещето? Дори Темистоклис Метаксас спазва това правило!
Също като вкиснатия Капистрано, Метаксас бе посветил големи усилия на издирването на свои предтечи. Само че подбудите им се различаваха коренно. Капистрано замисляше сложно самоубийство, а Метаксас беше маниак на междувремевото кръвосмешение.