А аз срещнах горката старица, освободена като по чудо от бремето на годините. И мислено побързах да се наместя между бедрата на майката на моята майка. Що за порочна непочтителност — човек, комуто бе даден шансът да пътува между епохите, да се отдава на подобни мисли!
И младата госпожа Пасилидис се стъписа от появата ми, но без помен от похот. За нея сексът започваше и свършваше със съпруга й кмета. Тя се опули изумена и накрая избълва:
— Константин, той толкова прилича на тебе!
— Наистина ли? — учуди се кметът, който не беше забелязал.
Съпругата му ни издърпа пред голямото огледало, засмяна и развълнувана.
— Погледнете се! — възкликна тя. — Видяхте ли? Като братя сте!
— Смайващо — поклати глава кметът.
— Невероятно съвпадение — признах и аз. — Вие имате по-гъста коса, аз пък съм по-висок, но…
— Да, да! — плесна с ръце той. — Дали все пак не сме роднини?
— Невъзможно — уверих го сериозно. — Моето семейство е от Бостън. Открай време живеят в източните щати. Но наистина е смайващо. Господин Пасилидис, сигурен ли сте, че някой ваш прадядо не е плавал на кораба „Мейфлауър“?
— Едва ли, освен ако не са имали гръцка прислуга.
— Съмнявам се.
— И аз. И двата ми рода са чисти гърци много поколения назад.
— Бих искал, да поговорим малко и за това, ако имаме време — подхвърлих нехайно.
Тъкмо в този момент сънливо, съвсем голо момиченце на около пет години излезе от една спалня. Застана безсрамно пред мен и попита кой съм. Това сочно дупенце, тази розова малка цепка — колко чисти изглеждат всички малки момичета, когато са голи. Преди пубертетът да оплеска всичко.
Пасилидис каза гордо:
— Това е дъщеря ми Диана.
Гръмовен глас отекна в мозъка ми: „И ДА НЕ ОТКРИВАШ ЗА ВЗОРА СИ ГОЛОТАТА НА СВОЯТА МАЙКА!“
Извърнах се потресен и прикрих смущението си с насилена кашлица. Видението на необраслите с косми срамни устни на малката Диана пламтеше в душата ми. Катина Пасилидис сякаш долови, че намирам нещо нередно в голотата на момичето, и побърза да й обуе гащи.
Още се тресях. Озадаченият Пасилидис отвори бутилка рецина. Седнахме на балкона в яркото пладне. Под нас неколцина ученици помахаха с ръце и поздравиха гръмогласно кмета. Малката Диана изтопурка на балкона, защото й се играеше, аз разроших пухкавата й косица и натиснах с пръст върха на нослето й, но се почувствах твърде странно от всичко това.
Баба ми поднесе чудесен обяд с гозба от варено агнешко. Изпихме шише и половина от виното. Приключих с въпросите за политика и най-сетне заприказвах Пасилидис за произхода му.
— Винаги ли сте живели в Спарта?
— О, не. Дядо ми по бащина линия е дошъл тук преди век от Кипър. По майчина линия пък са били атиняни от едно столетие.
— Родът Маркезинис, нали? — уточних аз.
Той ме изгледа особено.
— Ами да… Вие как…
— Случайно попаднах на фамилията, когато прочетох материали за вас, преди да се срещнем — побързах да го прекъсна.
Той забрави подозренията си. Щом заприказвахме за семейството му, заговори по-охотно, а може би виното му развърза езика. Засипа ме с подробности за родословието си.
— Прадедите на моя баща са живели в Кипър поне хилядолетие. Там е имало род Пасилидис още когато кръстоносците стъпили на острова. А прадедите на майка ми дошли в Атина чак през деветнайсети век след поражението на турците. Преди това живели в Шкипери.
— Шкипери ли?
— В Албания. Преселили се там през тринайсети век, след като кръстоносците превзели Константинопол. Останали там и под властта на сърбите, и под турско иго, и по времето на бунтовника Скендербег. Винаги съхранявали гръцкото си потекло въпреки всички трудности.
Наострих уши.
— Споменахте Константинопол. Можете ли да проследите произхода си чак до онези векове?
Пасилидис се усмихна.
— Познавате ли историята на Византия?
— Повърхностно — излъгах го.
— Може би ви е известно, че през 1204 година кръстоносците са превзели града и са го владели известно време като Латинска империя. Византийските благородници избягали и възникнали няколко държавици, наследници на Византия — една в Мала Азия, друга на Черно море и трета на запад — в Албания. Моите прадеди последвали Михаил Ангел Комнин в Албания, защото не искали да бъдат подвластни на кръстоносците.