— Ами носът ти?
— В онази сурова зима преди шест години откраднах каче с осолена риба. Не ме бива за крадец, все ме хващат.
— И как се прехранваш?
Той се усмихна.
— От милосърдието на околните. И с просия. Би ли дал сребърна нумизма на един нещастен старец?
Огледах монетите, които имах. За съжаление всички сребърни бяха от пети и шести век, излезли от обръщение твърде отдавна. Ако старецът се опиташе да си купи нещо с такава монета, щяха да го обвинят, че е ограбил някой колекционер сред аристократите. Вероятно биха му отсекли и другата ръка. Затова сложих на дланта му чудесен златен византин от началото на единайсети век. Той се облещи към монетата.
— Твой съм с цялата си душа, благороднико! — възкликна той.
— Щом е тъй, ела е мен в най-близката кръчма и ми отговори на няколко въпроса.
— С радост! С радост!
Поръчах вино за двама ни и изстисках от него всичко, което знаеше за родословието на Дука. Не понасях лесно гледката на обезобразеното лице срещу мен и докато си приказвахме, все се вторачвах в рамото му, но той като че беше свикнал с това. Знаеше всичко, което аз исках да науча, защото едно от задълженията му при Дука било да преписва семейните архиви.
Каза ми, че Никифор е на четирийсет и пет, защото е роден през 1130 година. Негова съпруга е Зоя Катакалон и имат седем деца: Симеон, Йоан, Лъв, Василий, Елена, Теодосия и Зоя. Никифор бил най-големият син на Никетас Дука, роден през 1106 година, чиято съпруга пък била Ирина Керулариус, за която се венчал през 1129 година. Никетас и Ирина имали още пет деца: Михаил, Исак, Йоан, Роман и Ана. Баща на Никетас бил Лъв Дука, роден през 1070 година, който се оженил за Пулхерия Ботаниатес през 1100 година, другите им деца били Симеон, Йоан, Александър…
Изброяването продължаваше и бележеше присъствието на рода Дука в отминалите поколения на Византия — десети век, после девети, осми… Имената ставаха по-несигурни, появяваха се пропуски в архивите, старецът се мръщеше, запъваше се, молеше да го извиня, че сведенията са толкова оскъдни. Два-три пъти опитах да го спра, но той не желаеше да млъкне и накрая завърши с някой си Тиберий Дука през седми век, за чието съществуване призна, че може и да е било легенда.
— Сам разбираш, че това е само потеклото на Никифор Дука — натърти той. — Имперският род е съвсем друго разклонение, което мога да проследя за тебе в миналото от Комнините до император Константин X и неговите предшественици, които…
Към онези Дука бях равнодушен, макар че и те бяха далечни мои сродници. Ако исках да науча родословието на императорите от рода Дука, можех да прочета на спокойствие трудовете на историци. Интересуваше ме само моят, по-скромен дял, отделил се от родословното дърво на императорите. Благодарение на обезобразения бивш писар научих за още три века от историята на Дука, от които произхождаше Никифор. Знаех и какво ще последва — от сина му Симеон, озовал се в Албания, до Мануил Дука от Аргирокастро, чиято най-голяма дъщеря се омъжила за Николай Маркезинис, нататък беше родовата линия на Маркезинис, Докато една от дъщерите им се омъжила за син на рода Пасилидис и родила моя достоен дядо Константин, чиято дъщеря Диана пък се омъжила за Джъдсън Даниъл Елиът Втори и дарила света с моята забележителна особа.
— Това е за старанието ти — казах и дадох на опърпания старец още една златна монета.
Измъкнах се от кръчмата, докато той още фъфлеше зашеметен благодарността си.
Знаех си, че Метаксас ще се гордее с мен. Може би дори ще завижда мъничко — толкова набързо съставих родословно дърво, простряло се през повече векове и от неговото, което стигаше до десети век. А моето (макар и малко недоказано) — до седми. Е, да, той имаше списък със стотици свои предтечи, аз научих подробности само за десетки от моите, но Метаксас бе започнал години преди мен.
Настроих внимателно своя таймер и скочих обратно в 27 декември 637 година. Тъмната улица беше безлюдна. Влязох припряно в странноприемницата. По-малко от три минути се бяха изнизали от моето изчезване, въпреки че прекарах осем часа напред по линията в 1175 година. Моите туристи спяха дълбоко. Всичко беше наред.
Аз бях доволен от себе си. Запалих свещ и си записах каквото знаех за родословието на Дука върху парче стар пергамент. Нямах намерение да правя нищо с това родословно дърво. Не търсех прародител, когото да убия, както си бе наумил Капистрано, нито прародителки за съблазняване, както постъпваше Метаксас. Само исках да се понаслаждавам на факта, че сред моите предшественици има Дука. Някои хора не могат да се похвалят с каквото и да било родословие.