Стандартният похват е групата да се маскира като поклонници — те могат да се врат навсякъде. Раздадох кръстове и икони, накарах всички да си придадат отнесено изражение и ги поведох с песен на уста. Разбира се, нямаше как да ги науча на византийски псалми, затова им казах да мрънкат каквото им хрумне, стига да звучи тържествено и набожно. Семействата от Охайо тутакси подхванаха химна на Щатите и го повтаряха неуморно, психиатърът и приятелката му се развличаха с арии от опери на Верди и Пучини. Защитниците на града прекъсваха за малко заниманията си, за да ни махнат с ръка и да ни поздравят. Ние също ги поздравявахме и прекръствахме.
— Ами ако ни убият? — поколеба се зетят от Охайо.
— Не може да се случи. Не и окончателно. Ако случайно ви улучат, ще повикам времевия патрул и те ще ви измъкнат оттук пет минути предварително.
Той ме гледаше с недоумение.
Византийците се сражаваха настървено, за да отблъснат турците. Мятаха по тях „гръцки огън“ и врящо масло, отсичаха всяка глава, която се подаде над стената, понасяха ударите на обсадните машини. И въпреки това изглеждаше неминуемо градът да падне до залез. Здрачаваше се.
— Сега внимавайте — дадох знак на туристите.
На няколко места около крепостните стени лумнаха огньове. Турците сами подпалваха обсадните машини и се оттегляха!
— Защо? — питаха ме моите хора. — Само след час градът щеше да бъде техен.
— Византийски историци ще напишат по-късно, че се случило чудо. Появила се Дева Мария във виолетова мантия сред ослепително сияние и обиколила стените. Турците избягали в ужас.
— Къде? — озърташе се зетят. — Не видях никакво чудо. Не видях никаква Дева Мария!
— Дали да не се върнем половин час назад и да погледнем пак? — колебливо предложи жена му.
Обясних им, че всъщност никой не е виждал Дева Мария на укрепленията. При султан Мурад пристигнали вестоносци с новината за въстание срещу него в Мала Азия. Поради опасението да не бъде откъснат от владенията си и обсаден на свой ред в Константинопол, ако го превземе, той се отказал веднага от нападението и потеглил да се разправи с бунтовниците на изток. На хората от Охайо им личеше, че са разочаровани. Май наистина искаха да видят Дева Мария.
— Видяхме я на екскурзията миналата година — промърмори зетят.
— Тогава беше друго — поправи го жена му. — Онази беше истинската, не някакво си чудо!
Настроих таймерите и продължихме напред по линията.
Утрото на 5 април 1453 година. Чакахме изгрева върху крепостната стена.
— Градът вече е обграден напълно — започнах аз. — Султан Мехмед Завоевателя е построил крепостта Румели Хисар на европейския бряг на Босфора. Турците затягат обръча. Елате да видите и да чуете.
Слънцето се издигна в небето. Надникнахме от стената и ни оглуши мощен вопъл.
— Отвъд Златния рог са палатките на турската армия, която наброява двеста хиляди души. В Босфора има четиристотин деветдесет и три турски кораба. Византийските бранители на града са осем хиляди и имат петнайсет кораба. Християнска Европа не се притече на помощ на християнска Византия, дойдоха само седемстотин генуезки войници и моряци под командването на Джовани Джустиниани. — Никой от туристите не се сети за приликата с името на Юстиниан, не чу ехото от далечното минало. — Византия ще бъде хвърлена на вълците. Чуйте рева на турците!
Прочутата верига беше опъната през Златния рог и закрепена от двете страни — огромни дънери, съединени с железни куки, препречваха достъпа на нашествениците към пристанището. Вече бе разкъсана веднъж — през 1204 година. Сега беше по-яка.
Скочихме напред в 9 април и наблюдавахме как турците се промъкват все по-близо до стените. Прехвърлихме се в 12 април и гледахме как огромното турско оръдие започна да бълва огън. Християнският продажник Урбан от Унгария го бе направил за турците. Сто волски впряга го изтеглиха към града. Дулото, широко три стъпки, изстрелваше гранитни гюлета по седемстотин килограма всяко. Видяхме огнена струя, кълбо дим, после чудовищна каменна топка се издигна мудно и се заби в стената в облак прахоляк. Ударът беше с такава мощ, че тръпката бе усетена в целия град. Ушите ни звъняха от взрива.