Выбрать главу

Строен младеж в прости селски дрехи сведе почтително глава.

— Почитаеми господине, Метаксас ме изпрати да ви закарам при него.

— Но… той не ме очакваше…

Затворих си устата припряно, за да не изтърся нещо неуместно. Очевидно Метаксас ме очакваше. Да не би все пак да се бях напъхал в парадокса на едновременността?

Свих рамене и се качих в колесницата.

Потеглихме на запад и по едно време кочияшът кимна към заемащите много декари лозя вляво от пътя й смокиновата градина вдясно.

— Всичко това принадлежи на Метаксас — осведоми ме гордо. — Идвали ли сте тук преди?

— Никога.

— Моят господар е велик човек. Той е приятел на бедните и съратник на знатните. Всички го почитат. Самият император Алексий беше тук миналия месец.

Тръпки ме побиха, щом чух това. Достатъчно зле беше, че Метаксас има друг живот десет века назад по линията, но какво биха казали патрулните за навика му да се сдушава с императори? Не се съмнявах, че дава съвети и променя бъдещето, защото знае какво предстои. Той направо се бетонираше незаличимо в историческата матрица на епохата като ценен сподвижник на владетеля! Едва ли имаше кой да се мери с него по дързост…

След смокините и лозята се ширнаха житни ниви.

— И това принадлежи на Метаксас — осведоми ме кочияшът.

Бях си представял как Метаксас живее в уютна малка вила с десетина-двайсет декара земя — градина отпред, може би малко зеленчуци отзад… Не подозирах, че ще се окаже едър земевладелец.

Минахме покрай пасящ добитък и мелница, задвижвана от тътрещи се в кръг волове, имаше и езерце, несъмнено пълно с риба. Накрая стигнахме до две редици кипариси, засенчили отклонение от пътя. Завихме и не след дълго пред нас се откри великолепна вила, а пред входа ни чакаше Метаксас в премяна, подходяща за сподвижник на император.

— Джъд! — извика той и се прегърнахме. — Приятелю! Братко! Джъд, разказаха ми за твоята екскурзия! Прекрасно! Туристите не спирали да те хвалят!

— Кой ти каза?

— Колетис и Папас. Тук са. Влез де, влез! Вино за моя гост! И нова роба за него! Влизай, Джъд, влизай!

35.

Вилата беше построена в класически стил, с атриум и перистил, с огромен централен двор, колонади, мозаечни подове, стенописи, просторна приемна, декоративно басейнче, специална зала със скулптури и облицована с мрамор баня. Робини ме поведоха почтително, но настойчиво към банята и Метаксас подвикна, че ще се видим по-късно.

Отнасяха се с мен като с царска особа.

Три тъмнокоси робини (научих от Метаксас, че били персийки) се погрижиха за мен в банята. Носеха само препаски, аз нямах и това по тялото си, защото ми смъкнаха дрехите с кискане и побутване с гърди, и се заеха да ме търкат и сапунисват, докато не засиях. Парна баня, гореща вода, студена вода. Накрая ме изсушиха много усърдно и ме нагиздиха в най-елегантната туника, която ще нося някога. После се скриха с поклащане на почти голите си задничета в някакъв подземен проход, а иконом на средна възраст ме заведе в атриума. Там Метаксас ме чакаше с кани студено вино.

— Харесва ли ти?

— Всичко е като насън.

— Ти си в моя сън. Видя ли стопанствата? Жито, маслини, добитък, смокини — всичко имам. Обработват ги арендатори. Всяка година купувам нови земи с печалбите от предишната.

— Невероятно — поклатих глава. — Още по-невероятно е, че оставаш безнаказан.

— Заслужил съм си неприкосновеността — спокойно отвърна Метаксас. — Времевият патрул знае, че не бива да ме тормози.

— Наясно ли са с твоето присъствие тук?

— Според мен — да. Но не ме закачат. Внимавам да не внеса значителни промени в структурата на историята. Не съм злодей. Просто си угаждам.

— Но ти все пак променяш историята! Някой друг е притежавал тези земи в истинската 1105 година.

— Това е истинската 1105 година.

— Говоря за първоначалното време, преди тук да дойдат хора, възползвали се от ефекта на Бенчли. Ти вече си оставил името си в архивите и… Господи! Твоят кочияш те наричаше Метаксас! С това име ли се представяш и тук?

— Темистоклис Метаксас. Защо не? Хубаво гръцко име.

— Да, но… то е навсякъде в документите, в регистрите на бирниците и още къде ли не! Ти несъмнено си променил византийските архиви, стигнали до наши дни, като поставяш името си, където не го е имало преди. Какво си…