Този костюм си е по-скоро скафандър изцяло в черно. Носиш стандартен двуседмичен модул за пречистване на въздуха, храниш се през тръбичка от запасите в скафандъра и се освобождаваш от отпадъците с трудна и сложна процедура. На туристите внушават, че ако отворят скафандъра си дори за десет секунди, ще бъдат зарязани в чумното време. И макар че това изобщо не е вярно, още не се е случвало турист да провери дали службата на времето го залъгва.
Тези екскурзии са сред малкото, които започват и завършват в една и съща пространствена точка. Не искаме завръщащите се групи да изскачат къде ли не с чумни бацили по скафандрите. Затова службата на времето е белязала с червена боя местата за скокове в средновековния край на маршрутите. Когато твоята група е готова да се прибере у дома, отиваш на очертаното място и оттам скачате напред по линията. Появявате се под херметичен стерилен купол. Свалят ви скафандрите и ви обеззаразяват безмилостно, преди да се върнете в двайсет и първи век.
— Това, което ви предстои да видите — поде Райли с гробовен глас, — не е реконструкция, симулация или представление. Това е истината без никакво преувеличение.
Пренесохме се назад по линията.
40.
Покрити с черната пластмаса на защитните си костюми, ние вървяхме един след друг през земята на мъртвите.
Никой не ни обръщаше внимание. Във времена като тези дори нашите скафандри не изглеждаха нелепи. Черното беше логичният избор, пълното закриване на тялото и лицето — още по-логично. И макар че материалът изглеждаше малко не на мястото си в четиринайсети век, никой не прояви любопитство. Мъдрите хора си стояха вкъщи и стягаха здраво юздите на любопитството си.
Онези, които ни виждаха, сигурно си мислеха, че сме свещеници, тръгнали на молитвено поклонение. Мрачните ни дрехи, подредбата в колона по един и безстрашието, с което навлизахме и в огнищата на зараза, ни белязваха като Божи люде… или Слуги на Сатаната. Кой би се осмелил да ни досажда и в двата случая?
Камбани звъняха в безжизнено опело по цял ден и през половината нощ. Светът наоколо беше едно непрестанно погребение. Над Лондон висеше потискаща мараня. През целия ни престой небето си оставаше сивкаво-пепеляво. Не защото природата подсилваше жалейката по починалите. Мътилката беше човешко дело, защото в Англия горяха хиляди огньове, за да погълнат дрехите, костите и плътта на погубените от болестта.
Виждахме жертви на чумата във всичките й стадии — от ранното залитане до по-късното треперене и потене чак до гърчовете.
— Началото на болестта — редеше Райли невъзмутимо до безчувственост — се разпознава по втвърдяване и подуване на жлезите подмишниците и в слабините. Подутините бързо се уголемяват до размера на яйца или ябълки. Погледнете онази жена…
Тя беше млада, изнурена, смазана от ужаса. Опипваше отчаяно нарастващите подутини и се клатушкаше покрай нас по задимената улица.
— Следват — продължи Райли — черните петна, отначало по ръцете и бедрата, после по цялото тяло. Появяват се циреите, чието пробождане и изстискване не носи никакво облекчение. По-нататък изпадат в делириум, безумие, а смъртта настъпва винаги на третия ден след появата на подутините. Погледнете тук… — Жертва в последния стадий, захвърлена да стене на улицата. — И тук… — Бледи лица, надничащи от прозорец. — И там… — Купчина трупове пред вратата на конюшня.
Къщите бяха залостени, работилниците и дюкяните — със заковани врати и прозорци. На улицата бяха само заразените, щъкащи в безнадеждно търсене на лечител, на поп, на чудотворец.
От далечината до ушите ни стигаха накъсани, изтерзани звуци на какви ли не инструменти. Райли май остана доволен.
— Шествие на бичуващи се покаяници! — извика въодушевен. — Елате с мен, не бива в никакъв случай да го изпуснем!
Бичуващите се дойдоха по кривите улици — голи до кръста мъже и жени, мръсни и окървавени. Някои свиреха, повечето размахваха камшици с възелчета на жилите и неуморно биеха с тях по голите си гърбове, гърди, бузи, ръце, чела. Мънкаха фалшиво псалми, стенеха измъчено, препъваха се напред. Някои вече бяха болни. Без да ни погледнат, те се затътриха по безлюдна пресечка към опустяла църква.