Потулихме се в тъмно ъгълче и аз гледах, потиснал гаденето си, как Джъдсън Даниъл Елиът Трети, току-що пристигнал с капсулата от По-новия Ню Йорк, се шляеше по улицата към смъркалницата на ъгъла, понесъл куфара си. Забелязах, че стойката му е леко отпусната, а походката — малко патешка. Ушите му ми се струваха изумително големи, дясното рамо бе едва забележимо по-ниско от лявото. И се пулеше като селяндур. Мина покрай нас и спря пред смъркалницата, вторачен в двете голи момичета в аквариума с коняк. Връхчето на езика му се подаде и облиза горната устна. Позалюля се на пети, потърка си брадичката. Питаше се какъв е шансът му да разтвори краката на някоя от съблечените красавици. Бих могъл да го светна, че шансът е големичък.
Той влезе в смъркалницата.
— Как си? — попита ме Сам.
— Втресе ме.
— Поне си честен. Всички са като ударени по главата, когато отидат назад по линията и за пръв път видят себе си. След време се свиква. Как ти изглежда той?
— Като дръвник.
— И това си е типично. Не бъди прекалено строг към него. Той няма как да знае онова, което ти знаеш. В края на краищата е по-млад от тебе.
Сам се засмя тихичко, а аз — не. Още бях замаян от гледката. Чувствах се като призрак на самия себе си. „Времева непоносимост“, бе подхвърлил Хершковиц. Имаше защо.
— Не се тревожи — успокои ме Сам. — Добре се справяш.
Ръката му бръкна фамилиарно под моя панталон и нагласи регулатора. После настрои и своя.
— Хайде сега по-назад по линията.
Изчезна. Аз го последвах. След замъглен миг отново стояхме един до друг на същата улица, в същия час от денонощието.
— Кога се пренесохме?
— Денонощие преди да се довлечеш в Ню Орлиънс. Хем си тук, хем си още в По-новия Ню Йорк, готов да се пъхнеш в капсулата и да поемеш на юг. Как ти се струва?
— Щураво — признах си, — но свиквам.
— Още ще те мъча. Да идем у дома.
Заведе ме в апартамента си. Не заварихме никого, защото Сам от този Ден беше на работа в смъркалницата. Влязохме в банята и Сам пак нагласи моя таймер 31 часа напред.
— Скачай!
Пренесохме се заедно напред по линията. Чувах пиянски кикот от стаята, чувах и дрезгави гърлени стонове. Сам побърза да заключи банята. Аз пък осъзнах, че ме има и в стаята, увлечен в секс с Бетси или Хелън. Пак ме скова страхът.
— Чакай тук — делово заповяда Сам — и не отваряй, ако не потропам два пъти дълго и веднъж късо. Ще се върна ей сега… може би.
Излезе и аз заключих отново. Минаха две-три минути. Чух две дълги и едно късо почуквания и отворих на ухиления Сам.
— Безопасно е да надникнем. Никой не е в състояние да ни забележи. Ела, де!
— Нужно ли е да дойда?
— Ако искаш да работиш в службата на времето.
Измъкнахме се от банята и отидохме да позяпаме оргията. Едва сподавих кашлицата си, когато димът нахлу в неподготвените ми ноздри. Стори ми се, че зърнах в хола на Сам цели декари гола гърчеща се плът. Отляво огромното черно туловище на Сам напъваше върху стройната белота на Хелън. Впрочем от нея се виждаха само лицето, ръцете (вкопчени в широкия му гръб) и единия крак (обвил задника му). Отдясно беше предишното ми „аз“, сляло се с едрогърдестата Бетси в някакво подобие на поза от „Кама Сутра“. Изпаднал в почти смразяваш ужас, аз го наблюдавах как се чука с нея. Макар че бях виждал предостатъчно хора да се сношават — в триизмерно шоу, на плажа, понякога и на купони, за пръв път гледах самия себе си в това занимание и направо ме потресоха странната му нелепост, идиотското пъшкане, потното отъркване. От Бетси се изтръгваха блеещи звуци, шарещите крайници се оплетоха в ново съчетание няколко пъти, опипващите ми пръсти се впиваха надълбоко в закръгленото й дупе, еднообразното тласкане просто нямаше край. Ужасът ми чезнеше полека и започнах да свиквам със зрелището. Открих, че у мен се прокрадва хладно безразличие, избилата от страх пот изсъхна и накрая стоях със скръстени на гърдите ръце, взрян в заниманията на пода. Сам се усмихна и ми кимна, сякаш бях издържал изпит. Пак нагласи таймера ми и се прехвърлихме едновременно.
В хола нямаше любители на плътските удоволствия, а във въздуха — пушеци.
— Сега кое време е?
— Върнахме се трийсет и един часа и тринайсет минути. След малко аз и ти ще влезем в банята, но няма да чакаме това събитие. Хайде да се качим над града.