Не получих сведения за Конрад Зауерабенд.
Но въпреки трудностите все се намираха хора, които се взираха в рисунката. Никой от тях не бе виждал Зауерабенд, но неколцина „помнеха“, че са зървали подобен човек. Загубих два дена да проследявам един от тези „подобни“ и установих, че няма никаква прилика.
Но аз продължавах да скачам от година в година. Спотайвах се около туристически групи — ами ако Зауерабенд също предпочиташе да се навърта около хора от своето време?
Нищо. Никаква следа.
Накрая, с подбити пети и останал без надежда, аз се върнах в 1105 година. Във вилата на Метаксас намерих само Папас, който изглеждаше още по-уморен и изцапан от мен.
— Безполезно е — оплаках му се. — Няма да го открием. Все едно търсим…
— … игла в копа сено — подсказа той услужливо.
54.
Заслужих кратка отмора, преди да се върна в онази дълга нощ през 1204 година, за да изпратя другото си „аз“ тук и той да продължи нашето участие в търсенето. Изкъпах се, наспах се, натиснах се два-три пъти с робиня, миришеща на чесън, и потънах в мрачни размисли. Колетис се върна — несполука. Пластирас се върна — несполука. Те скочиха напред по линията, за си вършат работата като куриери. Гомперс, Хершел и Меламед отделиха време от почивката си, появиха се във вилата и веднага си поделиха периоди, в които да търсят Зауерабенд. Колкото повече куриери ми предлагаха доброволно помощта си, толкова по-зле се чувствах.
Реших да се утеша в прегръдката на Пулхерия.
Все пак бях в подходящата точка от времевия поток, а Джъд Б бе пропуснал шанса си да я види, защо пък аз да не отида? Нали с нея имахме някаква уговорка? След онази върховна нощ Пулхерия ми бе казала: „Ще се срещнем пак след два дена, нали? Ще уредя всичко.“
Но колко дни бяха минали оттогава в 1105 година?
Пресметнах, че са отлетели поне две седмици, ако не и три.
Трябваше да ми прати вест при Метаксас, за да знам къде и кога ще бъде втората ни среща. А улисан в грижите си около Зауерабенд, аз бях забравил. Разтичах се из вилата, разпитах всички слуги и иконома на Метаксас дали някой от града е изпращал съобщение за мен.
— Не — отговаряха. — Няма вести за вас.
— Помислете пак — очаквам важно съобщение от двореца на Дука. От Пулхерия Дука.
— От кого?!
— Пулхерия Дука.
— Няма вести за вас, господарю.
Нагиздих се в най-хубавите си дрехи и се понесох с чаткане на копита към Константинопол. Дали бих дръзнал да отида в двореца неканен? Дръзнах. Нали се представях за недодялан провинциалист, щяха да ми простят липсата на добри обноски.
Ударих камбанката пред портата на двореца и излезе стар коняр — същият, който ме заведе в стаичката онази нощ, когато Пулхерия ми се отдаде. Усмихнах му се дружелюбно, но погледът му остана равнодушен. Рекох си, че ме е забравил.
— Поднасям почитанията си на господаря Лъв и господарката Пулхерия. Ще бъдеш ли тъй любезен да им предадеш, че Георгиос Маркезинис е дошъл да ги посети?
— … почитанията си на господаря Лъв и господарката… — запъна се конярят.
— Пулхерия — натъртих аз. — Познават ме. Аз съм братовчед на Темистоклис Метаксас… — Разколебан, аз се почувствах още по-глупаво, че изтъквам потеклото си пред някакъв коняр, и наредих троснато: — Я ми доведи иконома!
Конярят се шмугна вътре.
След дълго чакане мъж с величав вид, облякъл византийския еквивалент на ливрея, излезе и ме огледа изпитателно.
— Какво желаете?
— Поднасям почитанията си на господаря Лъв и господарката Пулхерия. Ще бъдеш ли тъй любезен да им предадеш…
— Господарката коя?
— Господарката Пулхерия, съпругата на Лъв Дука. Аз съм Георгиос Маркезинис от Епир, братовчед на Темистоклис Метаксас и само преди няколко седмици присъствах на…
— Името на съпругата на Лъв Дука — прекъсна ме икономът със смразяващ глас — е Евпрепия.
— Евпрепия ли?
— Евпрепия Дука, господарката на този дом. Човече, какво искаш от нас? Ако си дошъл пиян посред бял ден да досаждаш на господаря Лъв, аз ще те…
— Чакай — примолих се. — Евпрепия? Значи не е Пулхерия? — Златен византин се появи бляскаво в ръката ми и прехвръкна върху подложената длан на иконома. — Не съм пиян и за мен това е важно. Кога Лъв се ожени за тази… Евпрепия?
— Преди четири години.
— Преди… четири… години. Невъзможно. Преди пет години той се ожени за Пулхерия, която…