Выбрать главу

— Грешите. Господарят Лъв се е женил само веднъж — за Евпрепия Макремболитиса, майката на неговия син Василий и на неговата дъщеря Зоя.

Ръката се протегна към мен и аз пуснах още един византин в шепата му.

Мърморех замаян:

— Най-големият му син е Никетас, който още не е роден, и изобщо не би трябвало да има син на име Василий и… за Бога, ти разиграваш ли ме?

— Заклевам се пред Христос Пантократор, че и с една дума не съм се отклонил от истината — звучно изрече икономът.

Бръкнах в кесията за още византини и избълвах отчаяно:

— Дали е възможно господарката Евпрепия да ме приеме?

— Би могло да се уреди, да. Но тя не е тук в момента. От три месеца е в двореца на рода Дука на брега в Трапезунд, където очаква раждането на следващото си дете.

— От три месеца. Значи тук не е имало вечерно увеселение преди няколко седмици?

— Не е имало, господине.

— И император Алексий не е идвал тук? Нито Темистоклис Метаксас? Нито Георгиос Маркезинис от Епир? Нито…

— Никой от изброените не е идвал, господине. Мога ли да ви помогна с още нещо?

— Не ми се вярва — изпъшках и се отдалечих от портата с походката на човек, върху когото боговете са стоварили цялата сила на гнева си.

55.

Бродех печално на югоизток покрай Златния рог, докато не навлязох в лабиринта от дюкянчета, пазарчета и кръчми на мястото, където много по-късно щеше да се намира мостът „Галата“ и където днес също има лабиринт от дюкянчета, пазарчета и кръчми. По тези тесни, преплитащи се, хаотично разкривени улички аз се олюлявах безцелно като зомби. Нито виждах, нито мислех. Само правех поредната крачка, докато в ранния следобед късметът отново ме стисна за топките.

Затътрих се наслуки в една кръчма, двуетажна постройка от небоядисана дървения. Неколцина търговци си допиваха обедното вино. Тръшнах се тежко до разкривена и клатушкаща се маса и зяпнах стената, умислен за Евпрепия, бременната съпруга на Лъв Дука.

Хубавичка и разтропана кръчмарка изникна пред мен и попита:

— Да донеса ли вино?

— Да. Колкото може по-силно.

— А агнешко печено?

— Благодаря, но не съм гладен.

— Агнешкото ни е много вкусно.

— Не съм гладен — повторих.

Вторачих се мрачно в глезените й. Чудесно оформени глезени. Вдигнах поглед към подбедриците, после към краката, които се скриваха под простичката ленена дреха. Тя се отдалечи и след малко ми донесе кана вино. Когато я слагаше пред мен, дрехата й се поразтвори отпред и аз надникнах към двете бледи, сочни гърди с розови зърна, които се поклащаха под плата. И най-сетне я погледнах в лицето.

Тя беше като близначка на Пулхерия.

Същите тъмни палави очи. Същата безупречна, леко мургава кожа. Същите пълни устни и прав нос. Същата възраст — около седемнайсет. Разликите между това момиче и моята Пулхерия бяха в облеклото, позата и изражението. Това момиче носеше груба евтина дреха, липсваше й аристократичната елегантност на Пулхерия. Забелязах и нацупеното недоволство, сякаш животът й беше незаслужено тежък и тя се вбесяваше от това.

— За малко да те помисля за Пулхерия! — промърморих аз.

Тя се изсмя остро.

— Какви глупости дърдориш?

— Момиче, което познавам, много си приличате… името й е Пулхерия…

— Ти побъркан ли си, или само къркан? Аз съм Пулхерия. Игричките ти не ми харесват, страннико.

— Ти си… Пулхерия?

— Ами да.

— Пулхерия… Дука?

Тя се разкикоти в лицето ми.

— Дука, а? Сега знам, че си луд. Пулхерия Фотис, жена на кръчмаря Ираклис Фотис!

— Пулхерия… Фотис… — повтарях безчувствено. — Пулхерия… Фотис, жена… на… Ираклис… Фотис…

Тя се наведе към мен и за втори път ми показа чудните си гърди. Надменната грубост се изпари, тя се тревожеше за нещо. Заговори тихо:

— По дрехите ти виждам, че си важен човек. Какво търсиш тук? Ираклис да не е направил нещо лошо?

— Тук съм само да пия вино. Но я ми кажи нещо — ти ли си Пулхерия от рода Ботаниатес?

Тя се втрещи.

— И това ли знаеш?!

— Вярно ли е?

— Да — призна моята любима Пулхерия и се свлече до мен на скамейката. — Но вече не съм Ботаниатес. От пет години… откакто Ираклис… мръсникът Ираклис… откакто той… — В яда си тя взе моята чаша и я надигна. — Кой си ти, страннико?