— … а почивката му никога няма да е в 1105 година.
— Правилно. Когато извърти пълен цикъл, отива във вилата и поема самоличността на Маркезинис, а първият се прехвърля напред по линията и отива да води следващите туристи…
— … и ако винаги си съгласуваме графика, няма начин патрулът да научи за нас.
— Гениално!
— А онзи, който живее като Маркезинис — завърших аз, — може да поддържа връзката с Пулхерия и тя никога няма да се усети, че се редуваме при нея.
Погледнах часовника.
— Ти иди в 1105-а и помогни на Сам и Метаксас. После ще скочиш тук в три и половина сутринта.
— Добре — каза той и излезе.
59.
Върна се точно според уговорката, крайно отвратен, и започна:
— Всички те чакаме на 9 август 1100 година при крепостната страна откъм сушата зад Влахерна, стотина метра вдясно от първата порта.
— Какво сте намислили?
— Върви да видиш с очите си. Повръща ми се само като помисля за това. Иди, направи необходимото и това гадно безумие ще свърши най-сетне. Хайде, скачай и ела при нас там.
— В кой час от деня?
Той поумува.
— Двайсетина минути след пладне.
Излязох от странноприемницата, отидох при стената, настроих внимателно таймера си и скочих. Мигновеният преход от нощния мрак към ярката светлина по обяд ме заслепи за малко. Когато примигването ми спря, озовах се пред мрачната троица — Сам, Метаксас и Джъд Б.
— Господи… Не ми казвайте, че извършихме още едно удвояване!
— Този път е само парадоксът на времевото натрупване — каза другото ми „аз“. — Нищо сериозно.
Главата ми беше прекалено мътна, за да умувам дали е прав.
— Но щом и двамата сме тук, кой наглежда нашите туристи в 1204-та?
— Идиот — освирепя той, — мисли в четири измерения! Как е възможно да си толкова тъп, щом сме еднакви? Виж какво, аз скочих тук от една точка през онази нощ в 1204-та, а ти скочи от друга точка, отделена от първата с петнадесет минути. Когато се връщаме, всеки ще си отиде в своята точка от поредността. Аз трябва да бъда там в три и половина, а ти не бива да се появяваш до четири без четвърт, което не означава, че и двамата не сме тук в момента. Или че всички онези други наши „аз“ не са тук.
Огледах се и видях поне пет групички „Метаксао-Сам-аз“, пръснати в широка дъга край стената. Очевидно бяха наблюдавали бдително тази времева точка чрез чести къси скокове, за да проследяват събитията, и парадоксът на натрупването ги умножаваше.
— Дори да е така — смънках замаян, — все ми изглежда, че не си представям правилно линейната последователност на…
— Майната й на линейната последователност! — изръмжа ми другият Джъд. — Няма ли да погледнеш натам? От другата страна на портата!
Той посочи.
Аз погледнах.
Видях жена с прошарена коса, облечена съвсем обикновено. Разпознах в нея малко по-млада версия на жената, която придружи Пулхерия Дука в магазинчето за подправки в онзи ден — толкова отдавнашен за мен — пет години напред по линията, в 1105-а. Придружителката се подпираше на стената и се кискаше. Очите й бяха затворени.
Близо до нея имаше момиче на около дванайсет години, което можеше да бъде само по-младата Пулхерия. Нямаше как да я сбърка човек. Чертите й още бяха по детски неоформени и гърдите й представляваха едва забележими издутини под туниката, но зачатъкът на красотата й личеше.
А до момичето беше Конрад Зауерабенд, облечен като не особено заможен византиец.
Той й гукаше нещо на ушенцето. Поклащаше пред лицето й дребна джунджурийка от двайсет и първи век — жироскопичен медальон или нещо подобно. Другата му ръка шареше под туниката й и очевидно се прокрадваше между бедрата й. Пулхерия се мръщеше и все пак не помръдваше, за да махне ръката от слабините си. Изглеждаше някак неуверена какво й прави Зауерабенд, затова пък напълно прехласната по играчката.
— Той е в Константинопол от почти година — каза Метаксас — и честичко прескачаше до 2059-а, за да остави за продажба ценни антики. Идваше всеки ден при стената, за да гледа момичето и придружителката му, които се разхождаха тук. Момичето е Пулхерия Ботаниатес, а ей там наблизо е родовият дворец на Ботаниатес. Преди половин час Зауерабенд мушна придружителката с бръмчилка и тя е яко друсана оттогава. Той седна при момичето и се зае да я омайва. Много го бива с момиченцата.