60.
Със строга точност и огромно облекчение ние приключихме комедията.
Ето така:
Прехвърлихме се точно по пладне в този горещ летен ден на 1100 година и заехме позиции до стената на Константинопол. И зачакахме, като упорито пренебрегвахме другите си версии, които се мяркаха за малко в нашата точка със свои задачи в дебненето.
Хубавото момиче и бдителната придружителка се показаха пред погледите ни.
Сърцето ме заболя от обич към толкова младата Пулхерия, заболяха ме й други части на тялото от желание към Пулхерия, в която щеше да се превърне това момиче Пулхерия, която познавах.
Хубавото момиче и непредпазливата придружителка ни подминаха една до друга.
Появи се Конрад Зауерабенд/Ираклис Фотис. Взря се в момичето и жената. Потупа се по издутото шкембе. Извади къса малка бръмчилка и провери хоботчето й. Ухилен в предвкусване на удоволствието, той пристъпи напред с намерението да притисне бръмчилката към ръката на придружителката, за да я прати да се рее щастлива около час и да се докопа безпрепятствено до момичето.
Метаксас кимна на Сам.
Сам кимна на мен.
Доближихме Зауерабенд по диагонал.
— Сега! — рече ни Метаксас и ние се развихрихме.
Огромният Сам се метна и обви с дясната си ръка гърлото на Зауерабенд. Метаксас сграбчи лявата му китка и изви цялата му ръка назад, далече от сензорите на таймера, с който би могъл да ни се изплъзне в миг. Едновременно с него аз хванах дясната ръка на Зауерабенд, огънах я нагоре и го принудих да изтърве бръмчилката. Всичко това се случи за части от секундата и направи Зауерабенд напълно безпомощен. А придружителката побягна благоразумно с момичето, щом видя разигралата се недостойна сценка.
Сам бръкна под дрехите на Зауерабенд и го лиши от преправения таймер.
Чак тогава го пуснахме. Той явно бе помислил, че са му налетели разбойници, но ме видя и изгрухтя стъписано две-три срички.
— Мислеше се за много хитър, нали? — казах му.
Той погрухтя още малко.
— Бърникаше таймера и избяга, реши да припечелиш като контрабандист? — продължих аз. — Не ти се вярваше, че ще те заловим, а?
Не му разказах за изтощителните седмици. Не му разказах и за времевите престъпления, които самите ние извършихме, за да го открием — парадоксите, разпръснати назад и напред по линията, ненужното удвояване. Не му разказах, че току-що отделихме шестте му години като византийски кръчмар в миниатюрна вселена, която от негова гледна точка не съществуваше в никакъв смисъл. Не му разказах и за поредицата от събития, която го направи съпруг на Пулхерия Ботаниатес в онази откъсната вселена. Всичко това не се бе случило. Нямаше да съществува кръчмар на име Ираклис Фотис, който продава гозби и вино на византийците през 1100–1105 година.
Метаксас извади резервен, нормален таймер, който си носеше специално за този момент.
— Сложи го! — заповяда и Зауерабенд се подчини намусено.
А аз му казах:
— Връщаме се в 1204 година, горе-долу в момента, в който ти отпраши. След това ще довършим екскурзията и ще скочим напред по линията в 2059 година. Господ да ти е на помощ, Зауерабенд, ако ми навлечеш нови неприятности. Няма да докладвам за твоите времеви престъпления, защото съм милостив човек, макар че неразрешен скок като твоя си е криминално деяние. Но подразниш ли ме с каквото и да е до мига, когато ще се отърва от тебе, ще те съсипя заради тази история. Ясно ли ти е?
Той кимна още по-намръщено.
Извих глава към Сам и Метаксас.
— Мога да се справя с това нататък. Благодаря ви за всичко. Нямам думи да ви кажа колко…
— Не се и опитвай — не се стърпя Метаксас и двамата скочиха напред по линията.
Настроих новия таймер на Зауерабенд и своя.
— Да вървим.
Скочихме в 1204 година.
61.
В четири часа без четвърт в тази твърде позната ми нощ през 1204 година аз изкачих за пореден път стъпалата в странноприемницата, този път заедно със Зауерабенд. Джъд Б крачеше неспокойно зад вратата на стаята. Той грейна, когато зърна моя пленник. Зауерабенд явно се озадачи от удвоеното ми присъствие, но не посмя да каже нищо.
— Влизай — заповядах му. — И не бъзикай проклетия таймер, иначе ще си изпатиш.
Зауерабенд влезе, а аз казах на Джъд Б:
— Кошмарът свърши. Сграбчихме го, взехме му таймера, сложихме му нормален и ето го тук. Цялата операция отне само някакви си четири часа, ако не греша.