— Няма ли да ми обясниш какво става? Седни и не се дръж като маниак. Нахлуваш тук с милион километра в час и…
— Добре — съгласи се той. — Добре. Ще ти сдъвча всичко на малки хапки, а ако арестуват и мен, така да бъде. Затънал съм в прегрешения. Заслужавам да ме арестуват.
— Сам…
— Добре — повтори той и стисна клепачи за миг. — Отправната ми точка в текущото време — започна с кух глас — е 25 декември 2059 година. Весела ти Коледа. Преди няколко дни по моето време другото ти „аз“ върна туристите от Византия. Включително Зауерабенд. Знаеш ли какво сполетя другото ти „аз“ в мига, когато скочи в 2059 година?
— Арестуваха го патрулни, така ли?
— По-лошо е.
— Кое може да бъде по-лошо от това?
— Той изчезна, Джъд. Престана да съществува. Защото никога не е съществувал.
Разсмях се неволно.
— Напереното копеленце! Казах му, че аз съм истинският, а той е само призрак, но не искаше да чуе! Е, няма да се преструвам на опечален от…
— Не, Джъд — тъжно ме прекъсна Сам. — Той си беше точно толкова истински, колкото си и ти, докато оставаше назад по линията. А ти си точно толкова недействителен, колкото е той сега.
— Не разбирам.
— Джъд, ти не съществуваш. Битието ти беше заличено с обратно действие. Съжалявам. Никога не те е имало. И вината е колкото твоя, толкова и наша. Все бързахме и накрая се издънихме в една дреболия.
Плашех се от скръбното му изражение. Но какво друго можеше да бъде, когато е дошъл да ми каже, че не само съм мъртъв, но и не съм се раждал?
— Какво се е случило, Сам? За каква дреболия говориш?
— Ето какво стана, Джъд. Нали знаеш, че когато взехме преправения таймер на Зауерабенд, дадохме му друг. Метаксас си е скътал няколко откраднати… хитрецът се сеща за всичко.
— Е, и?
— Серийният номер на този таймер, то се знае, не беше същият като на онзи, с който Зауерабенд е тръгнал на екскурзия. Обикновено никой не забелязва такива подробности, но когато туристите се върнаха, за зла участ проверяващият беше човек, който спазва правилата буквално. Свери серийните номера по списъка. Забеляза, че един таймер е подменен и на секундата повика патрула.
— Олеле…
— Те разпитаха Зауерабенд. Разбира се, той увърташе, но за да предпази себе си, а не тебе. И понеже не искаше да обясни замяната на таймера, патрулните издействаха заповед за проверка на цялата екскурзия, от която се е върнал.
— Ох…
— Наблюдаваха всичко. Видяха те да се отделяш от групата си, видяха Зауерабенд да скача малко след като ти се прехвърли, видяха тебе, мен и Метаксас, когато го сгащихме и го върнахме в 1204 година.
— Значи и тримата сме загазили?
Сам завъртя глава.
— Метаксас има влияние. Аз също. Отървахме се с оправданието, че от съчувствие към тебе само сме се мъчили да помогнем на колега в беда. Използвахме всичките си връзки и ни се размина на косъм. Но за тебе, Джъд, нищичко не можахме да направим. Патрулът иска главата ти на тепсия. Разнищиха краткото ти изпълнение в 1204-та, с което си се удвоил. И си изясниха, че си виновен не само за немарливостта да допуснеш бягството на Зауерабенд, а и за различни парадокси, причинени от незаконните ти опити да се справиш сам с произшествието. Предявиха толкова тежки обвинения срещу тебе, че не можахме да уредим оттеглянето им. А ние се опитвахме, човече, опитвахме се! И патрулът предприе мерки срещу тебе.
— Що за мерки? — попитах с мъртвешки глас.
— Отстраниха те от екскурзията в онази вечер през 1204 година, два часа преди първия ти скок в 1105-а за малко удоволствия с Пулхерия. Друг куриер те замести в 1204-та. Ти беше изтръгнат от онзи времеви поток и върнат напред по линията, за да те съдят в 2059 година за няколко вида времеви престъпления.
— Следователно…
— Следователно — довършваше ме Сам — изобщо не си се измъквал към 1105-а, за да навестиш Пулхерия. Цялата ви любовна история не се е случила. И ако отидеш при Пулхерия сега, ще научиш, че тя няма никакви спомени да е лягала с тебе. А понеже не си скачал в 1105-а, очевидно е, че не си се връщал в 1204-та и не си установил липсата на Зауерабенд, който бездруго вече не е бил твой турист. Значи не ти се е наложило да скачаш петдесет и шест секунди назад по линията, с което си се удвоил. Нито ти, нито Джъд Б сте съществували някога, защото сте възникнали в точка след срещата ти с Пулхерия. А ти никога не си се срещал с нея, тъй като те махнаха от времевия поток преди това. Ти и Джъд Б не съществувате и не сте съществували. Ти си защитен от парадокса на времевото изместване, докато оставаш назад по линията. Джъд Б остана без тази защита в мига, когато се върна в текущото време, и изчезна безвъзвратно. Схвана ли?