Разтреперан, попитах:
— Сам, какво става с онзи Джъд… истинския? Онзи, когото са върнали в 2059 година?
— Арестуван е и чака да бъде съден за времеви престъпления.
— Ами аз?
— Ако патрулът те намери, ще те прехвърлят напред по линията и ще бъдеш заличен автоматично. Само че патрулът не знае в коя точка си. Останеш ли във Византия, рано или късно ще те открият и това, ще бъде краят за тебе. Щом научих всичко това, изстрелях се насам да те предупредя. Скрий се в праисторията. Офейкай в някой период преди основаването на Византион от древните гърци… май трябва да е поне седемстотин години преди новата ера. Там ще се настаниш някак. Ще ти донесем книги, разни уреди, каквото ти е нужно. Ще има някакви хора, може би номади… поне ще си намериш компания. Ти ще бъдеш като бог за тях. Ще те почитат, всеки ден ще ти водят жени. Това е единственият ти шанс, Джъд.
— Не искам да бъда бог в праисторията! Искам да се връщам напред по линията! Искам да се виждам с Пулхерия! Искам…
— Нищо подобно не можеш да правиш. — Думите на Сам ме удариха като ножа на гилотина. — Ти не съществуваш. Да скочиш напред по линията за тебе е равносилно на самоубийство. А припариш ли до Пулхерия, патрулът ще ти налети и ще те прехвърли насила напред по линията. Скрий се или умри, Джъд. Скрий се или умри.
— Но аз съм истински, Сам! Аз съществувам!
— Съществува само Джъд Елиът, който е в килия в 2059 година. Ти си остатъчно явление, породено от парадокс. Нищо повече. Аз си те обичам, момко, затова рискувам собствената си черна кожа, като ти помагам. Но ти не си истински. Повярвай ми! Ти си призрак на самия себе си. Вземай си нещата и се махай!
63.
Тук съм от три месеца и половина. Според моя календар датата е 15 март 3060 година преди настоящето. Живея около хилядолетие преди Христос.
Хората тук се прехранват със земеделие, може би са остатъци от старата империя на хетите. Чак след три века ще се появи гръцка колония. Постепенно научавам езика им — индоевропейски е и свиквам бързо с него. Искаха да ме убият, когато се появих, но аз им направих няколко фокуса с таймера, скачах напред-назад пред очите им и сега не смеят да ме засегнат с нищо. Аз обаче се опитвам да бъда благо божество. В момента помагам на пролетта да настъпи. Слязох на брега на протока, който един ден ще бъде наричан Босфора, и отправих дълга молитва за добро време. На английски. Местните хора много я харесаха.
Водят ми жени, колкото поискам. Първата вечер ми дадоха дъщерята на вожда и оттогава май изредих цялото женско население, годно за секс. Предполагам, че все някога ще поискат да се оженя за някоя, но първо ще огледам стоката. Жените тук не миришат много приятно, но някои са забележително страстни.
Ужасно самотен съм.
Сам ме навести три пъти, Метаксас — два пъти. Другите не идват. Не ги обвинявам — рискът е прекомерен. Двамата ми верни приятели донесоха бръмчилки, книги, лазер, голяма кутия с музикални кубчета и всякакви други предмети, от които след време ще гръмне главата на някой археолог.
Примолих се на Сам:
— Доведи ми Пулхерия, поне да я зърна.
— Не мога.
Прав е. Това би било същинско отвличане и вероятно би имало последствия — разправии между Сам и патрула. И моето заличаване.
Пулхерия Толкова ми липсва, че се побърквам. Вижте, любих се с нея само веднъж, но ми се струва, че я опознах много по-добре, отколкото с възможно за една нощ. Сега съжалявам, че не легнах с нея и в кръчмата, когато беше Пулхерия Фотис.
Моята възлюбена. Моята палава прапра… и така нататък… прабаба. Никога няма да те видя! Никога няма да погаля твоята гладка кожа, твоята… Не, Стига съм се измъчвал сам. Ще се опитам да те забравя. Да, бе…
Когато не съм зает със задълженията си на божество, диктувам мемоарите си. Всичко вече е записано, всяка подробност от пропадането ми в тази страшна дупка. Поучителна история — от млад човек с бъдеще до абсолютно нищо в някакви си шейсет и две кратки глави. Ще продължа да пиша от време на време. Ще разкажа какво е да бъдеш бог на хетите. Я да видим — утре ще имаме пролетен празник на плодородието и десетте най-прелестни девици от селището ще дойдат в дома на бога, за да…