Бяхме останали сами в автобуса. Вдигнах глава и видях, че шофьорът чака само нас. Той се усмихна и протегна ръце, предлагайки ми да свали Махтоб от автобуса. Помислих си, че това е много мило от негова страна.
Той я взе и аз се вцепених, като го видях да долепва отвратителните си устни и да целува спящото ми дете.
Ужасена, се огледах наоколо. В празния автобус беше тъмно, а пътеката — тясна. Събрах пакетите и станах от мястото си.
Но шофьорът ми препречи пътя с Махтоб на ръце. Без да каже дума, той се наведе напред и силно се притисна в мен.
— Извинете — казах на фарси, пресегнах се и изтръгнах Махтоб от ръцете на шофьора. Опитах се да го заобиколя, но той ми препречи пътя с ръка. Все така, без да казва нищо. Продължаваше да притиска отвратителното си вонящо тяло към мен.
Наистина се уплаших. Огледах се за нещо, с което бих могла да го ударя, като едновременно се чудех дали да рискувам да го ритна с коляно в слабините. Чувствувах, че всеки миг ще загубя съзнание от изтощение и погнуса.
— Къде живееш? — попита той на фарси. — Ще ти помогна да се прибереш — и сложи ръка върху гърдата ми. Обзе ме ярост, сръгах го с лакът, проврях се край него и изскочих от автобуса. Махтоб продължаваше да спи в ръцете ми.
Опасностите на живота в мизерстващия, претъпкан с бежанци град излязоха отново на преден план един ден, когато гостувах на Елън.
Двете бяхме постигнали мълчаливо примирие. Независимо от заплахата й, че ще ме предаде, за да изпълни ислямския си дълг, тя и Хормоз бяха направили всичко каквото могат в труден за мен момент и повече не споменаха, че ще издадат на Муди намеренията ми за бягство. Въпреки че в основата си нашите жизнени философии се разминаваха доста, и двете бяхме американки и ни свързваха много общи неща.
Смрачаваше се, когато си тръгнах от дома й.
— Няма да си ходиш сама — каза Елън.
— Не се безпокой — отговорих.
— Не, Хормоз ще те закара.
— Няма нужда. Нека си почива. Ще взема такси.
— Няма да те пусна!
Тогава Елън обясни причината за опасенията си.
— Вчера едно момиче беше убито в нашия квартал. Намериха я съвсем наблизо. Била тринайсетгодишна и излязла от къщи в пет часа сутринта да купи месо с купоните. Не се прибрала навреме и родителите й тръгнали да я търсят. Намерили тялото й на улицата. Била изнасилена и после убита.
Бях шокирана.
— Това става ежедневно — продължи Елън с тревога в гласа. — Случва се непрекъснато.
Не знаех дали мога да й вярвам. Щом като Елън знаеше за тези неща, защо не ми е казала досега? Защо никога не бях виждала нищо във вестниците за обири, изнасилвания или убийства.
— Афганистанците го правят — каза Елън. — В Иран има много афганистанци и те нямат жени, затова изнасилват когото сварят.
Скоро след този случай ме посети Меджид. Разказах му за разговора ми с Елън.
— О, да, това е така — каза той. — Случва се ежедневно. Наистина е опасно да ходиш сама. Трябва да внимаваш.
Есей се обади един ден, като направо плачеше.
— Страх ме е — каза тя. — Току-що се обади майка ти от Америка и аз й казах, че сте се преместили. Поиска ми новия ти телефонен номер. Отвърнах й, че не го знам, и тя побесня. Нарече ме лъжкиня. Тогава й дадох номера ти, но сега си мисля, че ще си имам неприятности.
— Не се притеснявай — казах аз. — Муди не си е у дома, така че всичко е наред. Нека прекратим разговора, за да може майка ми да се свърже с мен.
След миг телефонът иззвъня и аз сграбчих слушалката. Със задавен глас майка ми едва успя да изрече „здравей“. Татко също се обади. Беше ми трудно да говоря, защото огромна топка бе застанала на гърлото ми.
— Как си? — попитах татко.
— Добре съм — каза той. — Да искаш, значи да можеш. — Гласът му звучеше жизнерадостно.
— А ти как я караш? — попита майка.
— По-добре.
Разказах им за новата ни къща и за по-голямата си свобода.
— Как са Джо и Джон? — попитах аз. — Толкова ми липсват.
— Добре са, растат, станали са истински мъже — каза майка.
Джо работел. Джон бил вече втора година в колежа и играел във футболния отбор. Пропусках толкова много от техния живот.
— Предайте им, че много ги обичам.
— Непременно.
Изработихме цяла програма за телефонни разговори. Те можеха да се обаждат и да говорим свободно, докато Муди беше в болницата в сряда и четвъртък. Това означаваше, че трябва да стават в три през нощта, за да поръчат разговора, но си струваше. Майка каза, че другата седмица ще гледа да доведе Джо и Джон и те да ми се обадят.
На следващия ден отидох на гости у Есей, за да й спестя неприятностите. Като се върнах у дома, казах на Муди, че родителите ми са се обадили в дома на Есей, докато съм била там, и че съм им дала новия ни номер.