В действителност трябваше да преживеем още една Коледа в Иран, още една Коледа далеч от Джо и Джон, още една Коледа далеч от майка и татко.
Муди остана до късно с пациентите си, тъй като Бъдни вечер не означаваше нищо за него. Когато свърши, го попитах:
— Може ли Махтоб да не ходи на училище утре?
— Не! — рязко отвърна той. — Няма да си остава вкъщи само защото е Коледа.
Не се възпротивих, защото усетих неочаквани и много обезпокояващи заповеднически нотки в гласа му. Понякога поведението му се променяше съвсем безпричинно. В такива моменти пред мене заставаше предишният безумен Муди и аз нямах никакво желание да го предизвиквам.
— Махтоб, хайде да видим дали е идвал Дядо Коледа тази нощ.
Събудих я рано, за да има време да разопакова всичките си подаръци, преди да тръгне на училище. Тя изскочи от леглото и се затича надолу по стълбите. Като видя, че Дядо Коледа си е изял сладкишите и млякото, изписка от щастие. След това се зарови в подаръците. Муди се присъедини към нас. Настроението му беше по-добро от предишната вечер. Винаги бе обичал Коледа в Америка и тази сутрин се разнежи. Усмихна се широко, когато Махтоб потъна в огромната купчина подаръци.
— Не мога да повярвам, че Дядо Коледа е пропътувал целия този път до Иран, за да ме види — каза Махтоб.
Муди изщрака няколко филма и когато наближи седем часът и Махтоб се запъти към стаята си, за да не изпусне училищния автобус, Муди й каза:
— Днес може да не ходиш на училище. Или да отидеш малко по-късно.
— Не, не мога да отсъствам от училище — отвърна Махтоб.
Тя изрече думите със сух тон, както я бяха учили нейните ислямски учителки. Не й се искаше да закъснява за училище и после да я разкарват до дирекцията, за да й казват, че е лоша.
Вечерта имахме гости, но празникът беше помрачен от дълбоката мъка на Фереще. Тя беше на прага на истерията. След повече от година в затвора съпругът й най-сетне бе обвинен и осъден.
Дори след всичко, което бях видяла в тази налудничава страна, пак не можех да повярвам на ушите си, когато Фереще простена:
— Признаха го за виновен, защото мислено не одобрява правителството.
Бил осъден на шест години затвор.
Муди се отнасяше със съчувствие към Фереще, защото я харесваше, но когато останахме сами, ми каза:
— Вероятно има и нещо друго.
Не можех да се съглася, но си давах сметка колко важно е за Муди да вярва в справедливостта на иранското правосъдие. Той също таеше мисли против правителството на аятолаха. Вероятно историята го бе стреснала, защото се замисли за себе си. Той открито престъпваше закона, като практикуваше медицина без разрешително. Щом като човек можеше да бъде тикнат в затвора за шест години само заради мислите му, какво ли щеше да е наказанието за такова отявлено нарушение?
Слава Богу, денят след Коледа бе напрегнат и не ми остана време за самосъжаление. Роднините на Муди неочаквано ни се стовариха на главата, носейки подаръци, храна, дрехи, вещи за дома, играчки за Махтоб и букети цветя. Промяната в сравнение с миналата година бе изумителна и от страна на семейството, това очевидно бе опит да покаже, че ме приема.
Само Баба Хаджи не дойде, затова пък съпругата му успешно запълни липсата с въодушевлението си.
— Скъпа моя! Скъпа моя! — заповтаря тя още с влизането си.
Носеше безброй подаръци — миниатюрни декоративни тенджери и тигани, цветя и чорапи за Махтоб, флакончета с редкия и скъп чист шафран, цял килограм кисел трън, ново русари и чифт скъпи чорапи за мене и нищо за Муди.
Както винаги, на нея й се говореше и аз бях главната тема. Настоя да седна до нея и нареди да ми се превежда. Всяко нейно изречение започваше със „скъпа моя“. Тя просто преливаше от добри чувства към мен. Колко съм добра. Колко всички ме хвалели. Колко съм работлива, освен това добра съпруга, майка и… сестра!
Главата ме заболя от този порой комплименти. Притеснявах се, че яденето няма да стигне за тази орда неочаквани гости. Разполагах само с остатъци от коледната вечеря. Направих каквото можах от тях и ги поднесох. Имаше късове от пиле и лазаня, парчета плодова торта, различни гарнитури от зеленчуци и сосове, сирене и бонбони.
Амех Бозорг нареди всеки от гостите да опита тези непознати американски храни, които били свещени, защото са приготвени от нейната сестра. Късно вечерта, когато някои от гостите си бяха вече тръгнали, пристигнаха Ага и ханум Хаким. Като свещенослужител, на Ага Хаким се падаше да води разговора и той го насочи към религията.
— Искам да ви разкажа историята за Коледа — каза и зачете от Корана.
В Корана се твърдеше, че макар и заченат чудодейно, макар и велик пророк, Исус не бил син на Бога. Не бях съгласна с това, но замълчах.