Пред очите ми всичко се замъгли. Бях загубила съзнание.
След известно време чух шепота на Махтоб.
— Мамо!
Тя стоеше до мен на върха на възвишението.
— Вече можеш да продължиш на кон — каза Мосен. Той ми помогна да се метна на гърба на коня, въпреки че тялото ми бе напълно вкочанено.
Успях някак си да се задържа на коня, докато стигнахме подножието. Беше все още тъмно и макар да знаех, че утрото наближава, едва можах да различа лицето на Мосен, когато застана до мен и ми посочи с пръст далечината, където след напрегнато взиране зърнах мъждукащи светлинки.
— Там отиваме — каза той.
Най-сетне подслон! Събрах всички сили, за да се задържа на седлото през тази последна част от невероятно дългата нощ.
След десет минути кучешки лай ми даде да разбера, че сме пристигнали. Доближихме сгушена в планината къща. Няколко мъже излязоха в предния двор; очевидно ни очакваха. Къщата представляваше една порутена колиба — убежище за контрабандистите по източната граница на Турция.
Мъжете от къщата ни наобиколиха и взеха да ни поздравяват за успеха на мисията. Човекът, който яздеше с Махтоб, внимателно я свали на земята и се присъедини към останалите. Аз не можех да сляза сама от коня си, затова просто се плъзнах встрани и паднах върху покритата с цимент площадка. Останах да лежа, не можех да се поместя. Махтоб дотича да ми помогне, а мъжете бяха вече съвсем забравили за нас. Някои от тях се заеха с конете, други се погрижиха за отоплението в къщата.
Като събрах последни сили, запълзях на ръце, влачейки безчувствените си крака. Махтоб се опита да ми помогне. Едва успях да се добера до прага на къщата. Чак тогава Мосен разбра в какво състояние се намирам. Двамата с още един мъж ме внесоха в къщата. Когато Мосен взе да сваля ботушите ми, се разплаках — болката беше нетърпима. Положиха ме пред една бумтяща печка с дърва.
Мина много време, преди да успея едва-едва да раздвижа краката си. Лежах и събирах топлина от огъня, а тя постепенно ме връщаше към живота. Усмихнах се на Махтоб. Все пак бяхме успели! Бяхме в Турция!
Вече можех да седна. Опитвах се да сгъвам пръстите на краката и ръцете си, за да раздвижа кръвта си, но усетих силна пареща болка.
Като се посъвзех и се огледах наоколо, отново ме обзе ужас. Къщата беше пълна с мъже. Само с мъже! Ние с Махтоб бяхме единствените жени. Наистина, бяхме в Турция, но все пак още в ръцете на банда контрабандисти.
Може би усетил страха ми, един от мъжете ни донесе горещ чай. Сложих няколко бучки захар в устата си и започнах да отпивам чая през тях, но ирански. Не обичам захар в чая, но сега се нуждаех от енергия. Казах и на Махтоб да си сложи повече захар.
Мина час, докато открия, че вече мога да се движа. С мъка се изправих на омекналите си крака.
Като видя, че съм по-добре, Мосен ни подкани с Махтоб да го последваме. Изведе ни. Навън се зазоряваше. Заобиколихме къщата и се озовахме в задния двор, където имаше втора постройка.
Вътре попаднахме на цяла стая, пълна с жени и деца — едни разговаряха помежду си, други спяха дълбоко, легнали на пода и увити в одеяла.
Като влязохме, една от жените се спусна да ни посрещне. Мосен я представи на фарси:
— Това е сестра ми. — Сложи малко дърва в огъня и добави:
— Утре ще ви заведем във Ван. — След това напусна стаята, за да се върне в къщата на мъжете.
С пристигането ни във Ван отговорността на контрабандистите свършваше и ние с Махтоб щяхме да бъдем оставени на себе си.
Сестрата на Мосен ни даде тежки пухени юргани и ни посочи едно място на пода, до стената, далеч от огъня.
Постройката беше студена и влажна. Двете с Махтоб се сгушихме под завивките.
— В Турция сме! В Турция! — повтарях на Махтоб като молитва. — Можеш ли да си представиш?
Тя ме прегърна силно и на минутата заспа. Беше чудесно да я държа в ръцете си, опитах се да намеря някакво успокоение в невинния й сън. Още бях замаяна. Всяка частица от тялото ми трепереше. Бях зверски гладна. През следващите няколко часа заспивах и се събуждах на няколко пъти. Повечето време прекарвах в молитви, благодарях на Бога, че бяхме стигнали дотук, и го молех да ни закриля още малко. Моля те, Господи, остани с нас до края на пътя, само така ще успеем.
На сутринта Мосен дойде да ни вземе. Изглеждаше отпочинал. Махтоб се събуди трудно, но като се сети, че сме в Турция, скочи на крака, готова за тръгване.