Казваше се доктор Сайед Бозорг Махмуди, но останалите лекари му казваха просто Муди.
Процедурите на доктор Махмуди бяха най-приятната част от лечението ми в клиниката. Облекчаваха ми болките, а и присъствието му ми действаше положително. Беше изключително внимателен. Виждахме се всеки ден по време на процедурите, а освен това често се отбиваше в стаята ми, само за да попита: „Как се чувствате?“ Вечер идваше да ми пожелае лека нощ.
Серията изследвания изключиха възможността за мозъчен тумор и докторите решиха, че страдам от тежка форма на мигрена, която ще мине от само себе си. Макар и не съвсем точна, диагнозата беше правилна, защото след седмиците страдание болката започна да намалява. Случилото се не остави странични последствия, но промени драстично живота ми.
В последния ден от престоя ми в болницата по време на последната процедура доктор Махмуди внезапно промълви:
— Харесвам парфюма ви. Свързвам приятния му аромат с вас.
Говореше за „Чарли“, парфюма, който използвах.
— Когато се прибирам вечер, ръцете ми миришат на вашия парфюм.
Попита ме дали може да ми се обажда, след като се прибера у дома, за да знае как съм.
— Разбира се — отвърнах аз. Записа си адреса и телефонния ми номер. После, след като приключи процедурата, спокойно се наведе и ме целуна по устните. И през ум не ми мина до какво ще доведе тази съвсем невинна целувка.
Муди не обичаше да говори за Иран.
— Не искам да се връщам никога там — казваше той.
— Промених се. Семейството ми не ме разбира вече. Аз просто се различавам от тях.
При все че Муди харесваше американския начин на живот, той ненавиждаше иранския шах, задето американизирал страната. Една от любимите му забележки беше, че вече не можело да си купиш кебап — ирански аламинут с агнешко, сервиран върху купчинка ориз — на всеки ъгъл. Зa сметка на това обаче навсякъде се появявали закусвални „Макдоналдс“ и всякакви други западни заведения за бърза закуска. Иран вече по нищо не приличал на страната, в която се е родил.
Беше роден в Шуштар, Югозападен Иран, ала след смъртта на родителите си се преместил при сестра си в Хорамшахр, в същата провинция. Сред страните от Третия свят Иран е известен с рязкото си социално разделение. Ако бе роден в бедно семейство, Муди щеше да стане един от безбройните голтаци на Тегеран, обитатели на малки бараки, сглобени от строителни отпадъци, които живееха ден за ден от случайни подаяния или временна работа. Неговото семейство обаче бе облагодетелствано и с пари, и с добро обществено положение, така че скоро след като завършил гимназия, имал финансовата възможност да опита късмета си. Той също искал да постигне нещо повече в живота.
В онези години много иранци отпътували за чужбина. Правителството на шаха поощрявало следването на Запад с надеждата, че така европеизацията на страната ще се ускори. В края на краищата тази стратегия довела до обратния резултат. Иранците упорито отказвали да усво-яват западната култура. Дори онези, които били прекарали в Щатите по двайсет години, често оставали в изолация, защото общували единствено със свои сънародници. Запазвали своята ислямска религия и персийски обичаи. Веднъж се запознах с една иранка, която живееше в Америка от двайсет години и не знаеше какво е кърпа за съдове. Когато й показах кърпата, тя реши, че това е едно прекрасно улеснение.
В чужбина обаче иранските студенти разбрали, че народът може да диктува формата на управление в своята страна, и именно това пораснало политическо самосъзнание довело до падането на шаха.
Животът на Муди обаче бе протекъл по-различно. За почти двайсет години той бе възприел много от обичаите на западното общество и за разлика от повечето свои сънародници бе обърнал гръб на политиката. Беше открил свят, коренно различен от света на детството си; свят, който предлага богатство, култура и човешко достойнство, а това надхвърляло всичко, което иранското общество можело да му даде. Той съвсем искрено бе пожелал да стане американец.
Първо заминал за Лондон, където две години учил английски. Със студентска виза стъпил на американска земя на 11 юли 1961 година. Завършил университета в щата Мисури и няколко години преподавал математика в гимназия. Като интелигентен човек, на когото еднакво добре се удавали всички предмети, той разбрал, че разностранните му интереси го подтикват към усъвършенстване. Привличало го инженерството, затова отново се захванал с учение, а после постъпил в една турска фирма, която изпълнявала поръчки за НАСА по програмата „Аполо“. Муди обичаше да повтаря, че човекът е стъпил на Луната с негова помощ.