Като прехвърлил трийсетте, още веднъж почувствувал нужда да учи. Този път вниманието му било привлечено от професията, която неговите сънародници ценят най-високо — професията на двамата му покойни родители. Твърдо решил да стане лекар. Въпреки отличните си университетски дипломи, няколко медицински колежа отказали да го приемат заради възрастта му. Най-после го приели в колежа по остеопатична медицина в Канзас.
Когато започнахме да се срещаме, той завършваше стажа си в Карсън Сити и скоро щеше да започне работа в Детройтската остеопатична болница с тригодишен договор, където планираше да специализира като анестезиолог.
— Ти наистина трябва да започнеш лекарска практика — казах му аз. — Имаш прекрасен подход към пациентите.
— Пари се печелят с анестезиология — отвърна той, което още веднъж показа, че е станал истински американец.
Получи зелената карта, която му даваше право да практикува в Съединените щати и му отваряше пътя към американското поданство.
Муди се държеше като човек, който желае окончателно да прекъсне всички връзки със семейството си. Рядко пишеше на роднините и дори на сестра си Амех Бозорг, която се бе преместила в Техеран. Това не ми харесваше. И аз си имах семейни проблеми, но въпреки това бях гореща привърженица на патриархалните роднински отношения.
— Обаждай им се от време на време — подканях го аз. — Лекар си. Можеш да си позволиш един телефонен разговор на месец.
Аз бях тази, която го насърчи да посети Иран. След като стажът му свърши през юли, той неохотно замина за две седмици да погостува на Амех Бозорг. Докато беше там, всеки ден ми пишеше колко много му липсвам. За мое най-голямо учудване и аз установих, че той ми липсва. Тогава именно осъзнах, че съм започнала да се влюбвам в него.
През трите години работа в Детройт се срещахме редовно и той ме ухажваше като истински джентълмен. Джо и Джон неизменно получаваха бонбони и шоколади, а аз — цветя, бижута и парфюми.
Подаръците му винаги носеха белега на неговата индивидуалност. Бившият ми съпруг не признаваше никакви празници, докато Муди помнеше и най-незначителния и често ми пращаше собственоръчно изработени картички. За рождения си ден получих изящна музикална кутийка с фигура на майка, прегърнала детето си.
— Защото си много добра майка — каза ми той тогава. Приспивах Джон с „Приспивна мелодия“ от Брамс.
Животът ми бе песен.
Въпреки всичко бях категорична, че не желая да се омъжвам повторно.
— Искам да бъда свободна — казах му. — Не искам да се обвързвам с никого.
По онова време той желаеше същото.
Муди съчетаваше работата си в Детройтската остеопатична болница с приемни часове в клиниката на Четиринайсета улица. Аз пък се отдадох на задълженията си като глава на семейство. Освен това се заех и с изпълнението на една моя дългогодишна мечта: записах се във филиала на Ластинг Комюнити колидж в курса по управление на производството и получавах само отлични бележки.
В края на седмицата, винаги когато успяваше да се освободи, Муди пътуваше три часа и половина, за да се види с мен и момчетата. Пристигаше, отрупан с подаръци като коледна елха. Когато имаше дежурства през почивните дни, аз отивах в Детройт и оставах в неговия апартамент.
Целувките на Муди ме караха да забравям всичко. Беше нежен любовник — стремеше се да достави удоволствие и на мен, и на себе си. Никога не бях изпитвала толкова силно физическо влечение. Жаждата ми за любов бе ненаситна. Цяла нощ спяхме прегърнати.
Животът ни бе пълноценен и прекрасен. Той беше добър неделен татко на децата ми. Заедно извеждахме Джо и Джон в зоологическата градина, на пикник или на фолклорни празници в Детройт.
Муди ме запозна с източната кухня, в която основни продукти са агнешкото, оризът, щедро полят с различни сосове, и разнообразните пресни плодове и зеленчуци. Моите синове, приятелите ми и аз самата бързо свикнахме с източните гозби.
Несъзнателно започнах да полагам усилия да се докарвам пред него. С радост чистех жилището му, готвех и пазарувах. Ергенският му апартамент очевидно имаше нужда от женска ръка.
Муди имаше един-двама приятели, но скоро моите приятели станаха и негови. Притежаваше голяма колекция от книги с анекдоти и фокуси, с които ни забавляваше на всяко събиране.
С течение на времето Муди ме запозна с някои от ислямските религиозни догми и аз бях поразена от факта, че те съдържат много от философските идеи на християнството. Мюсюлманският Аллах е също като Бога, когото ние, методистите, почитаме. Мюсюлманите вярват, че Мойсей е пророк, изпратен от Бога, и Тора е законът Божи, изпратен на евреите. Вярват, че Исус е пророк Божи и че Новият завет е свята книга. Вярват, че Мохамед е най-великият пророк, избран направо от Бога, а Коранът е по-свят и от Вехтия, и от Новия завет.