Скрита в моята килия — банята, — цял следобед и цяла вечер се опитвах да очертая някакъв план за действие. Разсъдъкът ми бе замъглен, но се мъчех да мисля логично. Преди всичко знаех, че трябва да се погрижа за здравето си. Съсипана от болести и депресия, спях и се хранех недостатъчно и единствено лекарствата на Муди ми осигуряваха желания покой. На това трябваше да се сложи край.
Успях да убедя Муди да напуснем дома на Амех Бозорг. Тук всички бяха мои врагове. Амех Бозорг и Баба Хаджи ставаха все по-недружелюбни с мен. Баба Хаджи дори настояваше да взимам участие в безконечните им ежедневни религиозни ритуали. Това се превърна в повод за сдърпване между него и Муди. Муди се опита да му обясни, че изучавам каноните на исляма, доколкото мога. Той не искаше да ме принуждава да участвам в молитвите им. Това обаче ме накара да осъзная, че всъщност Муди наистина се надяваше да свикна тук.
Разбира се, той в никакъв случай не желаеше семейство-то му да живее по този начин. Не се бяхме любили шест седмици. Махтоб не можеше да скрие отвращението, което изпитваше към него. Вероятно в някое ъгълче на обърканото си съзнание Муди си фантазираше, че един ден ще можем да се установим и заживеем нормално в Иран.
Докато кроях планове за бягство, ме обхванаха силни съмнения. За да извоювам свободата си, трябваше да се превърна в безпогрешна артистка. Трябваше да накарам Муди да ми повярва, че все още го обичам, въпреки че всъщност желаех смъртта му.
Още на следващата сутрин се заех с настъплението. За пръв път от седмици насам си направих косата и си сложих малко грим. Избрах си хубав тоалет — синя памучна пакистанска рокля с дълъг ръкав и волани. Муди забеляза промяната и като му казах, че искам да говоря с него, веднага се съгласи. Усамотихме се в задния двор край басейна.
— Не съм добре — започнах. — Чувствам голяма слабост. Нямам сили името да си напиша.
Муди кимна с непристорено съчувствие.
— Не искам да взимам лекарства.
Муди се съгласи. Като остеопат той отричаше прекалената употреба на лекарства. Опитвал се да ми помогне да превъзмогна тежките моменти, но наистина било време да спра, каза той.
Окуражена от думите му, продължих:
— Вече се примирих с мисълта, че ще живеем в Техеран, и искам да започнем наново. Да се уредим и заживеем нормално.
По лицето на Муди се изписа подозрителност, но аз смело натъртих:
— Да се уредим и заживеем нормално, но за целта се нуждая от помощта ти. Не мога да се справя сама и не желая да бъдем в този дом.
— Трябва — рече той и леко повиши глас.
— Амех Бозорг е моя сестра и аз й дължа уважение.
— Не мога да я понасям — изхлипах. Просълзих се и в думите ми се прокрадна жлъч:
— Мразя я! Тя е мръсна и вони. Всеки път, когато вляза в кухнята, някой сърба направо от тенджерата и от устата му пада обратно в нея. Наливат си чай в неизмити чаши. В храната има буболечки и червеи, а къщата смърди. Нима така искаш да живеем?
Въпреки добре замисления план допуснах грешка — разгневих го.
— Тук ще живеем! — извика той.
Спорихме разгорещено почти цяла сутрин. Напразно се опитвах да го накарам да признае, че домът на Амех Бозорг е отблъскващо мръсен, но той упорито защитаваше сестра си.
Когато най-накрая разбрах, че планът ми пропада, се опитах да си възвърна инициативата, като отново разиграя варианта „покорна съпруга“. С полите на роклята избърсах сълзите си и се обърнах към него:
— Искам да те направя щастлив. Искам да направя Махтоб щастлива. Моля те, направи нещо, за да ми помогнеш. Трябва да ме измъкнеш от тази къща, ако искаш да започнем отново, и то тук, в Техеран.
Муди омекна. Знаеше, че говоря искрено, но не знаеше как да удовлетвори желанието и на жена си, и на сестра си.
— Няма къде да отидем — каза той. Бях подготвена за такъв отговор.
— Попитай Реза дали не можем да отидем у тях.
— Но Реза не ти харесва.
— Харесва ми. Толкова е мил с мен, откакто сме в Иран. И Есей е много любезна…
— Хубаво, ама не знам дали ще се уреди нещо — рече Муди.
— Но той вече няколко пъти ни кани у тях — напомних му аз.
— Това е само тароф. Всъщност няма никакво желание да му гостуваме.
На фарси „тароф“ се нарича обещанието, което човек дава от любезност, без да има намерение да го изпълни.
— Тогава го накарай да изпълни своя тароф.
В продължение на няколко дни не спрях да мърморя на Муди. Той виждаше, че се опитвам да се държа добре с роднините му. В интерес на истината духът ми се повдигна значително, след като спрях да пия лекарства, а желанието да изпълня опасния си план закали още повече волята ми. Най-после Муди ми съобщи, че Реза ще идва тази вечер, и ми позволи да разговарям с него по въпроса.