После взех писалка и бележник и започнах да пиша. Възнамерявам да записвам всичко, случващо се в дните, които ми остават.
Не очаквам да видя това произведение публикувано. Онези, които искат истината за Форт Уайвърн да остане неразкрита, никога няма да ми позволят да публикувам бележките си за случилото се. Пък и Стивънсън имаше право: твърде късно е да спасяваме света. Това било посланието, което Боби непрекъснато се опитваше да ми внуши по време на дългогодишното ни приятелство.
Макар че вече не пиша за публикуване, важно е да има информация за тази катастрофа. Светът, който познаваме, не трябва да загине, без обяснението за гибелта му да се запази за бъдещето. Ние сме арогантни животински видове, пълни с ужасяващ потенциал, но и с огромни способности за любов, приятелство, щедрост, доброта, вяра, надежда и радост. Преди всичко фактът как сме били погубени от собствената си ръка, може би е по-важен, отколкото как сме се родили — загадка, която никога няма да разкрием.
Може би старателно ще запиша всичко, което се случва в Мунлайт Бей и в останалия свят, докато заразата се разпространява, но усилията ми ще се окажат напразни, защото един ден няма да има кой да прочете думите ми. Ще рискувам. Ако бях комарджия, щях да се обзаложа, че от хаоса, който ще настъпи след нас, ще се родят нови видове, бъдещите господари на земята. Всъщност щях да заложа на кучетата.
Неделна нощ. Небето е непроницаемо като лицето на Господ, а звездите — чисти като сълзи. Четиримата отидохме на плажа. Четириметрови вълни, блестящи като стъкло, неспирно прииждаха от Таити. Беше епично. И толкова… изпълнено с живот.