Сергей Лукяненко
Не бързам
Дяволът се озърташе, стиснал в едната си ръка нахапан сандвич, а в другата — бутилка кефир. Той изглеждаше съвсем нормално — омачкан старомоден костюм, копринена риза, тъпоноси обувки, широка вратовръзка. Всичко беше черно, само на вратовръзката имаше червени пламъци. Ако не бяха рогцата, показващи се изпод прецизната прическа, и висящата отзад опашка, дяволът би приличал на човек.
Толик разсеяно си помисли, че в залата за история на средните векове в градския музей дявол с костюм и вратовръзка изглежда прекалено модерно. По̀ би му отивал сюртук или фрак.
— Що за напаст… — изплювайки недосдъвкания си залък, произнесе дяволът. Внимателно остави бутилката кефир на земята, погледна накриво Анатолий и посегна с дълъг жълт нокът към тебеширената линия на пентаграмата. В нокътя му удари искра. Дяволът изпищя и пъхна пръст в устата си.
— Мислех, че опашката ще е по-дълга — каза Толик.
Дяволът въздъхна, извади от джоба си безупречно чиста носна кърпа и я постла на пода. Върху нея постави сандвича си. Леко подскочи и докосна с ръка тавана — високия музеен таван, до който имаше четири метра.
Този път искрата беше по-голяма. Дяволът захленчи и пъхна в устата си втори пръст.
— В мазето също има пентаграма — предупреди Толик.
— Обикновено забравят за пода и тавана — горчиво каза дяволът. Вие, хората, сте склонни към двуизмерно мислене…
Толик се усмихна тържествуващо. Хвърли поглед на записките си и произнесе:
— И така, от името на подвластните ми сили, от името на неподвластните ми сили, също както и от името на известните и неизвестни сили, те заклевам да останеш на това място, оградено от линиите на пентаграмата, да ми се подчиняваш и да ми служиш до момента, в който сам, явно и без принуда те пусна на свобода.
Дяволът слушаше внимателно, но не се удържа от заяждане:
— Не можа ли да го научиш, та четеш от хартийка?
— Не исках да объркам нито една буква — сериозно отвърна Толик. — Е, ще започваме ли?
Въздъхвайки, дяволът седна на пода и каза:
— Да поставим точките над i?
— Разбира се.
— Ти не призова демон. Ти призова дявол. Това е далеч по-сервизно, млади човече. Демонът рано или късно ще те разкъса. А аз ще те излъжа — и ще ти взема душата. Така че… напразно, напразно.
— Нямах заклинание за призоваване на демон.
— Искаш ли? — Дяволът пъхна ръка в джоба. — Ти ще ме пуснеш, а аз ще ти дам заклинание за призоваване на демон. Всичко е същото, само дето последствията са по-малко неприятни.
— А какво ще стане с душата ми при призоваване на демон?
Дяволът захихика.
— Бързо съобразяваш… Аз ще я получа.
— Тогава отклонявам твоето предложение.
— Добре, продължаваме. — Дяволът тъжно погледна бутилката с кефир. — Но защо аз? Защо точно аз? Сто и осемдесет години никой не беше призовавал дявол. Наиграха се, успокоиха се, разбраха, че не можеш да излъжеш нечистата сила. И ето ти на — дежурството ми приключва, реших да се подкрепя, и ти се намесваш със своята пентаграма.
— Дълго ли е дежурството?
— Не… — изкриви лице дяволът. — Две години. Оставаше ми само месец…
— Съчувствам ти. Но не мога да ти помогна.
— И така, вие призовахте нечиста сила — сухо и официално произнесе дяволът. — Поздравявам ви. Вие трябва да приемете или да отхвърлите лицензионното споразумение.
— Чети.
Дяволът проблесна с очи и започна:
— Приемайки условията на настоящето лицензионно споразумение, страните поемат следните задължения. Първо. Нечистата сила, наричана по-нататък дявол, се задължава да изпълни всички желания на клиента, отнасящи се до светските дела. Всички желания се изпълняват буквално. Желанието трябва да бъде произнесено на глас и се приема за изпълнение след произнасяне на думите „желанието е изказано, пристъпи към изпълнение“. Ако формулировката на желанието допуска двояко или повече тълкувания, дяволът има право да изпълни желанието така, както му е изгодно. Второ. Човекът, наричан по-нататък клиент, се задължава да предостави безсмъртната си душа за вечно използване от дявола, ако изпълняването на желанията доведе до смъртта на клиента. Настоящето споразумение се сключва на собствена отговорност и може да бъде допълнен с условия, съгласувани с двете страни.
Анатолий кимна. Текстът на лицензионното споразумение му беше познат.
— Допълнения към лицензионния договор — каза той. — Първо. Езикът, на който ще се формулират желанията, ще е руски.
— Руският език е нелицензиран — измърмори дяволът.
— Откъде-накъде? Език за формулиране на желанията — руски.
— Добре — кимна дяволът. — Макар че по подразбиране при нас се използва суахили.